петък, 30 декември 2016 г.

Телешки език в аспик и предновогодишни размишления

Готово ли е вече менюто за новогодишната трапеза? Най-вероятно да, но все още има време да добавиш и моето предложение – телешки език в аспик или желиран телешки език. С тематична декорация. 




сряда, 28 декември 2016 г.

Трицветна панакота

Честита Коледа! Желая на всички много здраве и много поводи за усмивки! Не се съмнявам, че сте си прекарали "вкусничко", в духа на коледните традиции, когато основните занимания все се въртят предимно около храната - първо постните ястия за Бъдни вечер, после тези за коледните обяд и вечеря.

Но колкото и да са неустоими всички традиционни коледни ястия, сигурно на всеки, също като на мен, вече му се иска нещо различно от джинджифилови, бадемови или каквито и да било дребни сладки, щолени, баклави, баници и всякакви тестени изпълнения, които имаше в изобилие на коледната трапеза.   За това се спрях на панакота.

Panna cotta на италиански означава "варена сметана" и това добре описва същността на един от най-разпространените италиански десерти – предлага се в менюто на почти всеки ресторант в Италия и не само. Панакота е изключително лесен за приготвяне, стига да не се притесняваш от използването на желатин, в същото време е доста благодатен за интерпретации – може да го направиш в различни цветове, да го гарнираш с плодове и/или ядки, да използваш различни по размер и форма чаши или купички, изобщо да му придадеш вид, подходящ за твоя повод и настроение.

Ако и ти си в настроение за това млечно-сметаново кремче, може да си спретнеш няколко чашки.



сряда, 21 декември 2016 г.

Снежна екзотика или кокоски с люта чушка

Вчера си разменяхме коледните подаръчета в офиса - от тези, за които теглим листче с име,  също като в училище едно време. Станало ни е традиция, имаме си и елха, нареждаме от сутринта подаръците, опаковани и надписани, но не под, а около елхата, защото тя е малка офис елхичка  и няма как да събере под себе си 25 подаръка. Даже един колега се шегуваше, че  елхата е под подаръците, а не подаръците под елхата.  Освен подаръци, имахме и късмети и почерпка. Та точно за тази почерпка бях приготвила ричарели и кокоски с люта чушка - това съчетание звучи странно, но всъщност е много добра комбинация. 




събота, 17 декември 2016 г.

Ricciarelli di Siena - коледни бадемови сладки от Сиена

Ричарелите са традиционни за Сиена сладки от смлени бадеми, захар, яйчен белтък и няколко аромата. И толкова. Просто е невероятно как от тези три основни продукта се получават толкова наситени с вкус хапки. Известни са още от четиринадесети век, като легендата разказва, че Ricciardetto Della Gherardesca е рицарят, който донася идеята за приготвянето им в замъка си в близост до Волтера, когато се връща от кръстоносните походи. Може това да е само легенда и да няма нищо общо с действителния произход на тези изкусителни дребни сладки, факт е, че са много вкусни, не са трудни за приготвяне и са идеални за празници (и делници).
 



сряда, 14 декември 2016 г.

Ябълков пунш с портокали

В понеделник вечер с дъщеря ми правихме джинджифилови курабийки по рецептата, която споделих миналата година. А снощи, докато детето украсяваше курабийките, аз забърках една сгряваща напитка, че температурите вече доста паднаха и просто си има нужда от нещо топличко. Избрах си една рецепта за ябълков пунш с портокали. Но да не се заблудиш, че само с ябълки и портокали ще (се) минеш. Спокойно, има и алкохол, както се полага за един традиционен (не безалкохолен) пунш



неделя, 4 декември 2016 г.

Чийзкейк с основа от бисквити спекулас (Speculaas) и Горещ бял шоколад със сметанов ликьор Бейлис

Вчера вкъщи открихме коледния сезон. Сутринта извадих кутиите с коледна украса и, докато подреждахме, с дъщеря ми се уговорихме вечерта да гледаме любимият ни коледен филм „Love actually” - гледали сме го десетки пъти (аз поне), но не ни омръзва и ни е станало нещо като традиция преди Коледа да си избираме някоя вечер (най-добре събота), да се настянаваме и тримата пред телевизора и да си го пускаме като преди това сме си припомняли любими моменти и фрази. Обикновено си го пазим за последните дни преди Коледа, но сега и двете решихме, че като го гледаме още в началото на декември, ще имаме време да си го пуснем още веднъж до Коледа. Беше решено, дори и третият член на семейството да не беше съгласен, бяхме 2 на 1 гласа, т.е. ние печелим J.
Да, но коледен филм се гледа с подходяща храна и напитки. Това беше лесно, от седмици в главата си имам десетина рецепти, които искам да пробвам преди и за Коледа, а пък дъщеря ми си беше харесала в коледното издание на едно списание рецепта за горещ шоколад, така че трябваше само да излезем за малко до някой супермаркет и да си набавим продуктите, които ни липсваха.
Аз се спрях на чийзкейк с основа от бисквити спекулас (Speculaas), а горещата напитка беше горещ бял шоколад с бейлис.



вторник, 29 ноември 2016 г.

Салата от белгийска ендивия със синьо сирене

С първия сняг в София, ти предлагам една салата от зеленчук, който традиционно се отглежда през зимата – салата от белгийска ендивия със синьо сирене.

Белгийската ендивия е култивирана разновидност на цикорията и дълги години е отглеждана само в Белгия. Хрупкавите бели листа с деликатен горчив вкус израстват от корена на цикорията, когато се държи на тъмно. Затова ендивията се отглежда изцяло под земята или в затворени помещения без достъп на слънчева светлина. На кого обаче му е хрумнало да отглежда растението по този начин!? И тук, както в много други случаи, откритието се дължи на случайността или поне такава е историята - белгийски фермер, Ян Ламерс, връщайки се от война през 1830 г., намерил своята реколта от цикория, която бил засадил, за да използва вместо кафе, с поникнали бели листа, там където растенията били заровени по-дълбоко в почвата. Той открил, че тези листа са вкусни за ядене и продължил да отглежда ендивия по този начин. Затова трябва да сме благодарни на белгийците не само за производството на шоколад, от който можем да си направим шоколадов лава кейк, за рецептите с аспержи като тази за крем супа от бели аспержи или тази за аспержи по фламандски, за стотиците видове бира, която да опитваме, когато сме в Белгия или пък да използваме при приготвянето на пиле с горски гъби, но и за хрупкавите, кремаво-бели восъчни листа на ендивията, които могат да се ядат, приготвени по различни начини: сварени за крем супа, запечени като гратен със сметана и сирене, задушени в масло или просто сурови на салата, където тяхната хрупкава текстура не отстъпва по свежест на традиционните зелени салати и краставици.
 


четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Мраморен кекс - немска класика с български елементи

Мраморният кекс или на немски Marmorkuchen е класически десерт от кухнята на Германия, който е станал популярен по цял свят - чак се учудвам, че е известен произходът му.  Аз лично смятах, че за да си направиш кекс с мраморни шарки не е нужно да спазваш някаква специална рецепта - всяко тесто за кекс можеш да разделиш на две и едната половина да оцветиш с какао и ето ти мраморен кекс. Но, оказа се, не е точно така - тук съставките, пропорциите, начинът на изпълнение, вкусът и консистенцията имат значение, за да се нарече един шарен кекс мраморен. Не че няма различни варианти, както при почти всяка популярна рецепта. Само в готварските книги вкъщи открих три рецепти за мраморен кекс. Прочетох ги и трите, за да се убедя, че не се различават много една от друга, ползвах и малко интернет и накрая стигнах до това, което ти представям тук, за да можеш да си правиш и ти мраморен кекс за закуска или десерт. А ако го допълниш с шоколадова глазура и подходяща украса, обикновеното изпълнение се превръща в нещо оригинално, подходящо за специален повод.




петък, 18 ноември 2016 г.

Особуко с гарнитура разходка из Кортона

Ossobuco е класическо ястие на миланската кухня, което си е проправило път и до Тоскана. Просто защото е вкусно. Така че освен Ossobucco alla Milanese има и Ossobucco alla Toscana като разликата в приготвянето не е особено съществена, важното е да имаш на разположение хубав телешки джолан с кост. Традиционно ястието се приготвя от нарязан на дебели пържоли/шайби джолан с костта, които се запържват в масло и зехтин, след това се добавя бяло вино и бульон. В Тоскана заменят бялото вино с червено, а бульонът с домати, което се оказва достатъчно да променят името на ястието от „по милански“ на „по тоскански“.

Всъщност няма голямо значение кой начин за приготвяне на джолана ще избереш, с червено или бяло вино, с домати или без. Това, което прави ястието по-различно от просто запечено месо с вино е завършекът с "Gremolata", микс от ситно нарязан магданоз, чесън и лимонова кора, или подписът за автентичност, по който разпознаваме уникалното от тривиалното.






сряда, 9 ноември 2016 г.

Boeuf Bourguignon или казано на български - говеждо по бургундски

Яхнията, а boeuf a la bourguignonne си е една яхния, не е особено красиво ястие и като такова не е особено подходящо за представяне чрез снимки в блог - освен да (се) фокусираш върху листенцата магданоз, нямаш много опции. Но на мен точно това ястие ми е слабост. Boeuf bourguignon е първото ястие, което приготвих от Mastering the Art of French Cooking by Julia Child, Louisette Bertholle and Simone Beck, с която се сдобих от amazon.com почти веднага след като за първи път, преди точно седем години, гледах филма „Джули и Джулия“, вдъхновена най-вече от блестящото изпълнение на Мерил Стрийп в ролята на Джулия Чайлд. (Знаеш за какво става дума – няма начин да четеш публикация в преобладаващо кулинарен блог и да не си гледал „Джули и Джулия“!) Може да се каже дори, че това е моментът, от който интересът ми към кулинарията рязко се засили. Оттогава съм приготвяла boeuf bourguignon няколко пъти (бих го правила и по-често, ако не беше толкова времеемко), но нито един път откакто имам този блог. Така че този път приготвянето беше усложнено - правих и снимки, за да споделя рецептата, която определено направи пътя ми, буквално и преносно, по-вкусен. 




понеделник, 31 октомври 2016 г.

Импровизация на тема Торта от моркови

Знаеш, че не обичам да правя цели торти, освен за повод, който не може да мине без торта, напр. за рожден ден  (на приятел, на друг приятел, на съпруга ми, на дъщеря мимоя) или за имен ден – (на майка ми, на дъщеря мина приятел). Всъщност, май доста цели торти съм направила, така както не обичам :). И все пак... След кексчетата Червено кадифе и торта Шварцвалд в буркани, импровизирах и с тортата от моркови. Реших да направя отделни сладкишчета, които са по-скоро като пастички.



понеделник, 24 октомври 2016 г.

Кестенова експлозия - Монблан върху кестенов пудинг, гарниран със захаросан кестен!

Няколко пъти съм споменавала, че лятото ми е любимият сезон. Но през октомври има дни, когато преосмислям това мое предпочитание и всъщност осъзнавам, че и ранната есен ми е любима (все пак съм родена в началото на октомври). Признавам си, че есента е може би най-красивият сезон - ярките багри по дърветата, от тъмно зелено, през огнено червено, до златно жълто и топло кафяво, ме карат понякога да забавя крачка по улицата и да им се понаслаждавам, а ако се случи и слънчев деня, не ми трябва друга терапия на душата. Есента е и сезонът на изобилието - всичко посадено през годината дава своя плод и на пазара се намират всякакви плодове и зеленчуци, които съм очаквала още от предишната есен - като кестените, например. Да си дойдем на думата - кестените. Дори само заради тях, щеше да ми е любима есента! Толкова обичам кестени, че приготвих три рецепти с кестени наведнъж и ги съчетах в едно, получи се наистина "кестенова експлозия". Ако и ти като мен обичаш кестени и рецепти от много компоненти и си готов да отделиш доста време, повтарям доста време, това е есенният ми фаворит – Монблан  върху кестенов пудинг, гарниран със захаросан кестен или Marron Glace!


понеделник, 17 октомври 2016 г.

Относно културата на виенското кафене и рецепта за виенски ябълков щрудел

Ако си бил във Виена, няма как да не ти e направила впечатление многобройността на кафенетата, които примамват освен с уютната атмосфера, а също и с голямото разнообразие от напитки, кафе, вестници, традиционни виенски специалитети и сладкарски творения. Те са навсякъде, през няколко пресечки. Изглеждат уж като всяко друго кафене по света, но в същото време ти се вижда, че не е точно така. И си прав, das Wiener Kaffeehaus е много повече от обикновено заведение, то има уникален характер и отличителна атмосфера. Дотолкова, че от 2011г.  Културата на виенското кафене или die Wiener Kaffeehauskultur  е официално призната и включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.

Кафето във Виена не e нито по-ароматно, нито по-вкусно от кафето, предлагано на други места. Но не самото кафе прави посещението във виенско Café толкова специално, колкото потапянето в атмосферата на една вековна традиция.

Този път бях в командировка във Виена и нямах много свободно време, но все пак имах няколко часа свободни през първия и последния ден, както и трите вечери и това ми беше достатъчно, за да посетя няколко от прочутите кафенета и да пробвам техните специалитети, включително и известния виенски ябълков щрудел или Apfelstrudel. Но колкото и да ми хареса, удоволствието от добрата атмосфера, обслужване и храна не беше пълно без любимите ми хора. Така че, тръгвайки си от Виена, бях с ясното съзнание, че още през първия свободен уикенд ще пробвам да направя в домашни условия ябълковия щрудел, за да споделя с тях поне вкуса, ако не цялото преживяване. Е, мисля, че успях:



сряда, 12 октомври 2016 г.

Картофена супа за душата

Миналата седмица бях четири дни в командировка, т.е. от моите дъщеря и съпруг се очакваше да се справят сами с вечерята цели три вечери. Бяха се справили много добре, но не с типична домашно-сготвена храна. Така че и на тримата в неделя вече ни се искаше нещо топло, вкусно и питателно, нещо, което да ни върне в уютната домашна атмосфера, на която сме си свикнали. И понеже се бях върнала от Виена,  съвсем естествено се насочих към традиционната за австрийската и немската кухни картофена супа, която във Виена не се нарича Kartoffelsuppe, а Erdäpfelsuppe


неделя, 2 октомври 2016 г.

Медена торта с маскарпоне и малини

Днес няма да разказвам истории, защото имам рожден ден и празнувам! Само ще споделя тортата, която направих! Някои от вас само виртуално ще почерпя, други вече съвсем реално се почерпихме. Много вкусна торта!

 

сряда, 28 септември 2016 г.

Маслинова одисея и фетучини със сирене фета, маслини и печени чушки

Спокойно, не съм тръгнала да обикалям маслинови горички и фабрики за зехтин, просто тъкмо привърших книгата на Джули Ангъс „Olive Odyssey”, преведена на български „По следите на зехтина“, на издателство Гурме - увлекателно четиво за едно вкусно средиземноморско пътешествие, нещо между пътепис, научно-популярна публикация и кулинарна книга за произхода, историята, географското разположение и традициите при отглеждането и най-вече използването на маслините. На мен лично тази тема ми е доста интересна и с удоволствие не само прочетох книгата и се зарових в интернет да намеря и нещо друго за авторката, ами и реших да изпробвам някои от предложените от нея рецепти с маслини и зехтин – едни от любимите ми продукти.
 


вторник, 20 септември 2016 г.

Септемврийска почивка на Пелион и какво да правим, когато времето не става за плаж!

Ако си фен на почивките в Гърция, но Халкидики вече ти е поомръзнало, а не ти се занимава с фериботи, за да стигнеш до някой от островите, то полуостров Пелион е мястото за теб (и за мен!). Пелион е планински полуостров във формата на кука, врязан в Егейско море - красиво съчетание от планина, море, маслинови горички, екзотични плажове, китни села и вкусна храна - лайтмотивът на този блог!