събота, 17 декември 2016 г.

Ricciarelli di Siena - коледни бадемови сладки от Сиена

Ричарелите са традиционни за Сиена сладки от смлени бадеми, захар, яйчен белтък и няколко аромата. И толкова. Просто е невероятно как от тези три основни продукта се получават толкова наситени с вкус хапки. Известни са още от четиринадесети век, като легендата разказва, че Ricciardetto Della Gherardesca е рицарят, който донася идеята за приготвянето им в замъка си в близост до Волтера, когато се връща от кръстоносните походи. Може това да е само легенда и да няма нищо общо с действителния произход на тези изкусителни дребни сладки, факт е, че са много вкусни, не са трудни за приготвяне и са идеални за празници (и делници).
 




В момента са популярни най-вече като коледни сладкиши, също като Panforte di Siena, макар и да се предлагат целогодишно на туристите в Сиена. 


Макар че и трите пъти, в които съм била в Сиена, беше такава жега, че и през ум не ми е минавало да си купя нещо различно от сладолед или някоя ледена напитчица. Но затова пък са почивните дни през зимата вкъщи, да си приготвим нещо, което хем е свързано с Коледа, хем ни припомня и някои от летните дни.


Още тук да кажа, за да го имаш предвид, че приготвянето на ричарелите изисква престояване на тестото за една нощ в хладилника или поне 4 часа. 

Рецептата, която използвах, е от блога Jul's Kitchen.

Необходими продукти за около 36 сладки:

2 белтъка от големи яйца, със стайна температура
1 капка лимонов сок
200 г пудра захар + 200 г допълнително за овалване и поръсване
200 г фино смлени бланширани бадеми
2 супени лъжици бадемов ликьор Амарето, Дисорано или бадемова есенция
семенцата от 1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 портокал
няколко листа вафлена хартия (продава се в магазин Aromas House)



Начин на приготвяне:

Белтъците и лимоновият сок се разбиват с миксер докато се сгъстят и образуват твърди връхчета.
Отделно се смесват пудрата захар и бадемовото брашно. Добавят се към белтъците. Добавят се и  бадемовият ликьор, семенцата от ванилията и портокаловата кора. Разбъркват се хубаво с шпатула. 


Купата с тестото се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилник за една нощ.

На другия ден, от вафлените кори се изрязват 36 правоъгълници с размери 5х3 см, които след това се оформят в елипси или направо се очертават с шаблонче елипси и се изрязват.


Фурната се нагрява на 160ºC.

Върху плот се изсипва допълнителната пудра захар за овалване. Тестото се разделя на две части. Всяка част последователно се поставя върху пудрата захар.


Тестото се овалва в нея като се оформя фитил с диаметър около 4 см.


Нарязват се на парчета с дебелина 1.5 см. 



Всяко парче се притиска към вафлена подложка като му се придава овална форма с дебелина около 1 см. Поръсва се отгоре с още пудра захар.
Сладките се подреждат на разстояние една от друга в две тави върху хартия за печене.

Сладките се пекат на средно ниво на фурната 18 минути.
Когато се извадят от фурната са още меки, но не се притеснявай, когато изстинат напълно ще придобият идеалната текстура.


Съхраняват се в кутия за сладки … на другия ден са още по-хубави.
  


А с Vin Santo са направо неустоими. Също като самата Сиена.


   

  




  


6 коментара:

  1. Красота, вкус, сладост! Чудесна свежа и топла публикация в този студен ден. Интересни сладки, наподобяват напуканите като че ли, но съвсем различни разбира се. Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Адмирации! Чудесни рецепти, ще следя с удоволствие блога!

    ОтговорИзтриване
  3. Изглеждат страхотно! А може ли без вафлена подложка да се направят т.к. няма от къде да взема? Благодаря!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря много! Аз не съм правила сладките без вафлена подложка и не мога да кажа какво ще се получи без нея, но може да пробвате с кори за баница, напр.

      Изтриване
  4. Благодаря за отговорът. Ще помисля какво мога да използвам за подложка. Весели празници!

    ОтговорИзтриване