неделя, 19 ноември 2017 г.

За Лион, лионската салата и новото божоле

Казват, че през Лион текат три реки – Рона, Сона и ... Божоле. Тази, третата, потича всяка година в третия четвъртък на ноември, когато Франция и целият свят възкликват Beaujolais Nouveau est arrive! и отварят бъчвите и бутилките с младото божоле. Божоле нуво е червено вино, произвеждано от сорта грозде гаме във френския регион Божоле, Бургундия, съвсем близо до втория по-големина град във Франция – Лион. Лион е известен и като кулинарната столица на Франция като за това допринасят множество фактори, както географски, така и исторически. Около Лион изобилства от Appellation d’Origine Controlee (AOC) – контролирани наименования за произход:  известните пилета от Брес – символ на френския флаг с бялата си перушина, червен гребен и сини крака; пъстървата от алпийските реки; змиорките и речните раци от близките езера; прочутото телешко от областта Шарол на север; любимото свинско на лиончани от свинефермите на запад, в долината на Лоара. Също така наоколо са и няколко от най-популярните винени райони в света, произвеждащи вина от всички категории: от плодовото, пивко, непретенциозно божоле до отлежалите комплексни вина от апелации като Hermitage и Côte-Rôtie.
Съвсем наблизо е и Савоя, за чиято кухня ти разказах във втората част от публикациите ми за лятната ни ваканция във ФранцияДнес обаче вниманието е към Лион и неговата традиционна кухня, а тя е семпла и питателна, деликатността на вкусовете не е силната й страна. Най-добрият израз на нейния дух са прочутите Les bouchons lyonnais – традиционните малки бистра, където се сервира обилна храна. Атмосферата – непретенциозна и почти семейна, напълно е отразена и в типичните ястия като Andouillette - наденица, пълнена с късове свинско шкембе, oeufs en meurette - поширани яйца в гъст винен сос, кървавица с ябълки, coq au vin и много други. Сред най-обичаните местни специалитети e лионската салата – зелена салата с  нарязан пържен бекон, крутони, рохко поширано яйце и сос винегрет, която много подхожда на младото божоле.

сряда, 8 ноември 2017 г.

Бишкоти ди Прато или кантучини - тосканските двойно печени сладки с бадеми

Бишкоти ди Прато или кантучини, няма разлика, което и да е от двете имена да избереш днес, се разбира едно и също – двойно печените продълговати хрупкави сладки с бадеми от Тоскана. Сервират се с десертно вино, ликьор, кафе или друга гореща напитка като италиански горещ шоколад, в която се потапят, за да омекнат. Bis-cotto (буквално на италиански, приготвен отново) означава, че се пече два пъти във фурната, а cantuccini означава „малки ъгълчета“. В миналото, обаче, тези две имена са се отнасяли до различни продукти, въпреки че споделяли един и същ метод на приготвяне. Идеята да се пекат два пъти дава отговор на важен въпрос, този за съхранението – колкото са по сухи, толкова по-дълго ще могат да се съхраняват.


петък, 27 октомври 2017 г.

Пастицио и морето. Гърция.

Пастицио е традиционно гръцко основно ястие, което се състои от макарони, сос от кайма и заливка от сос бешамел. За пръв път го опитах едва тази година, въпреки многобройните ни посещения в Гърция. Често сравняват пастициото с италианската лазаня, но аз лично откривам прилика по-скоро с гръцката мусака, заради подправките в месния сос и заради употребата на кефалотири в заливката.

събота, 14 октомври 2017 г.

Аквариумът на Генуа и рецепта за черен ориз със скариди и тиквички

Генуа, една от великите италиански градове-републики през Средновековието, е град с изключително богата история, прославил се в миналото благодарение на стратегическото си местоположение и смелите си мероплаватели. В едни отдавна отминали времена, заслужила си прозвището La Superba, Генуа още през XIв. господства в средиземноморската търговия. С удобния естествен залив и търговските възможности на едно от най-важните италиански пристанища историческият й възход е почти неизбежен. Основана преди повече от 2200 години, Генуа е посрещала хиляди пътешественици, поклоници, търговци, обикновени пътници и кралски особи, пристигащи в Европа с някой от многобройните кораби, акостирали тук. Всяко едно събитие е оставило своя отпечатък някъде по улиците на града. Въпреки това, туристите не са много тук, отчасти защото в Генуа няма някакви изключителни забележителности, отчасти заради известната занемареност и непривлекателност, присъща на големите пристанищни градове. Но ако се абстрахираш от това и се ограничиш до историческия център на града, ще откриеш богатство от дворци, църкви, мозайки, живописни улици и красиви къщи. Ние пристигнахме в Генуа на връщане от нашата Ваканция във Франция, за която ти разказах вече в цели четири публикации – първа, втора, трета и четвърта. В Генуа останахме две вечери и имахме на разположение цял ден с една „задължителна“ точка в дневния ред  -  посещение на Аквариума. Всичко друго беше импровизация, включително и вечерята ни в едно много приятно заведение Risoteria In Vino Veritas, където опитах ястие като това, което ти представям днес – Черен ориз със скариди или Riso Venere con Gamberetti.

сряда, 4 октомври 2017 г.

Тирамису шарлота - италиански темперамент, френска външност

Рецептата за тирамису е една от първите, които споделих с теб в този блог. Това беше  преди почти две години. Тогава ти разказах и за Тревизо – родното място на тирамисуто. Тогава ти показах как да си направиш тирамису по-скоро за делнична употреба – бишкоти и крем, наредени в дълбок съд – не много подходяща визия за специален повод. Сега, обаче, исках този мой любим вкус да го облека в празнична премяна и пак да ти го представя. Сега, исках да има и изисканост, и стил, нещо по-така..., т.е. нещо френско. А какво по-подходящо от една шарлота – празнично и френско. А поводът – рожденият ми ден, който беше преди два дни, но едва сега успявам да споделя рецептата и снимките.