вторник, 14 май 2019 г.

Мъфини с много семена


Въпреки, че с поддържането на този блог най-вероятно създавам впечатлението, че предпочитам „чужди“ вкусове и начин на хранене, то истината е, че в ежедневието си съм по-скоро привърженик на сезонното и локално хранене. Убеждението ми, че най-полезни за човека са продуктите, които се добиват около обичайното му местопребиваване и в естествени условия, си остава твърдо, макар и често, поради различни причини като любопитство, удобство, желание за разнообразие и др., да не се съобразявам с него. Именно това ми убеждение ме накара една вечер да не изпълня желанието на дъщеря ми да сготвя за нея киноа със зеленчуци, а да заменя киноата с просо. Тъкмо бях прочела, как просото има почти същите „супер“ хранителни качества, но е за предпочитане, тъй като се отглежда и по нашите географски ширини. Да, но доброто ми намерение, не беше прието с одобрение, тъй като вкусът на просо със зеленчуци, не беше съвсем същия като на киноа със зеленчуци, да не говорим, че отне повече време за приготвянето му или накратко получи се една невкусна, закъсняла вечеря L. Наченатият пакет с просо получи място в кутията ми с различни видове брашно, захар, семена, ядки и др., с които мисля всеки уважаващ себе си кулинарен блогър разполага във всеки един момент, за да е готов, ако му попадне някоя интересна рецепта J.  И точно такава се оказа рецептата, публикувана преди няколко дена от Дейвид Лебовиц в блога му – рецепта за мъфини с много семена (и зърна). Веднага привлече вниманието ми, защото аз обичам наличните ми продукти да влизат в употреба, а какво по-добро нещо от рецепта с има-няма 17 съставки, вкл. и просо.

неделя, 5 май 2019 г.

Пилешко с паста орзо, алтернатива на агнешко с ориз


По Гергьовден менюто е предопределено – зелена салата, агнешка чорба с дреболийки, агнешко по гергьовски, дроб сърма и това е. Ама има хора, които не ядат агнешко, и за тях остава една зелена салатка, с репички за цвят J. Затова днес предлагам алтернатива – пилешко с един вид дребна паста, приличаща на ориз - орзо по италиански или критараки по гръцки, много разпространена в средиземноморската кухня, а у нас се среща и под името "арпа фиде"  и я има почти във всеки магазин при пастите. Готви се бързо и е много подходяща за съчетаване с пилешко, което също се готви бързо (освен ако не става дума за някоя домашна кокошка). 

неделя, 21 април 2019 г.

Торта Колибри (Hummingbird Cake) за Цветница


За Цветница, имения ден на дъщеря ми, правя торта. Всяка година различна, за да е по-интересно и да има изненада, но все гледам да е или с цветна украса като Шоколадовата торта с желирани цветя или козуначената торта с крем муселин, или с цветно име като торта Маргарита. Тази година тортата е по-скоро плодова, но цветният елемент отново присъства.  Избрах да направя торта Колибри, която първо ме заинтригува с името си, след това със съставките си. Тя е доста необичайна - приготвя се с олио, а не с масло, съдържа повече плодове, отколкото брашно, сместа не изисква разбиване, и противно на името си, не съдържа никакви птици.

понеделник, 15 април 2019 г.

Козуначена плетеница


Великден наближава, така че е крайно време да се включа и аз с някое печиво, което доста прилича на козунак, но в никакъв случай не е толкова трудоемко и времеемко. Все пак е добре да си пестим силите за самия Великден J. Предлагам ти едни подобни на кифлички или руло плетеници с плънка от сушени плодове и орехи. Съставките са почти същите като на всяко великденско печиво, независимо дали става дума за английските великденски кифлички Hot Cross Buns, за  Schiacciatadi Pasqua от Тоскана или за лимецовите козуначета с орехова плънка, но тъй като все пак има известни разлики, които не са само във формата, мисля, че и днешното ми предложение заслужава специален пост в блога.


неделя, 31 март 2019 г.

Vermicelli alla Siracusana - паста по рецепта от района на Сиракуза, Сицилия


Тази публикация е едновременно закъсняла и подранила – закъсняла, защото се явява продължение на миналогодишните ми есенни публикации за Сицилия и подранила, защото е с една по-скоро лятна рецепта, която изисква зрели патладжани, домати и чушки. Но ... сега ми дойде вдъхновението. Зеленчуците може да не са с качеството и вкуса на тези, узрели естествено на лятното слънце, но въпреки това създават настроение и носят наслада.
Vermicelli alla Siracusana е една рецепта за паста от района на Сиракуза, видно от самото й наименование. Вече ти разказах за сицилианските градове Катания и Таормина като споделих рецепти, типични за Сицилия като капонатапаста ала Норма и за десерт – касата. Всички рецепти, и сладките и солените, се отличават с една подчертана наситеност на цветове и вкусове, целият колорит на този южен остров, Сицилия, е пренесен и в чиниите. Същото се отнася и за днешното ми предложение, уж простичко, а като се вгледаш, нищо не му липсва.