неделя, 31 декември 2017 г.

събота, 30 декември 2017 г.

Лесна торта Наполеон

В навечерието на Новата година ти предлагам един класически френски десерт, но с частично готови продукти, които ще съкратят значително времето ти за направата му. Това е известният на всички сладкиш Наполеон, който се състои от няколко реда многолистно (бутер) тесто, слепени с известно количество крем, покрити отгоре с разтопен фондан, украсен с ивици шоколад. Освен ако не държиш сам да си направиш бутер тестото и фондана, което значително ще увеличи необходимото ти време и усилия,  този десерт е изключително лесен. И вкусен. И как да не е, всичко с голямо количество домашно приготвен Crème Patissiere е вкусно.


неделя, 24 декември 2017 г.

Calissons d’Aix – марципановите сладки на Прованс

Сладката емблема на Прованса безспорно са бадемовите сладки calissons с плодов привкус, идващ от захаросания сушен пъпеш и портокал.

Calissons са традиционни френски сладки, състоящи се от гладка, бледо-жълта, хомогенна паста от захаросани плодове (основно пъпеш и портокал) и смлени бадеми, покрити с тънък слой захарна глазура. Calissons имат текстура не по-различна от тази на марципан, но с плодов аромат.

събота, 16 декември 2017 г.

Pandolce Genovese - генуезкият коледен сладък хляб

Pandolce Genovese е традиционен за Лигурия и най-вече за Генуа сладък хляб, който се прави през коледния сезон. Говори се, че произхожда от Близкия изток и е достигнал до Генуа с пътуващи търговци. Наподобяващ по-известния си италиански събрат Panettone и немския Stollen, и Pandolce Genovese също като Panforte di Siena, съдържа сушени и захаросани плодове, ядки и аромати, които неизменно се свързват с Коледа.
И независимо, че това е типичен коледен сладкиш, този сладък хляб може да се види и опита в Генуа през цялата година. Аз му „хвърлих око“ още през лятото, при нашето посещение в Генуа, за което ти разказах в публикацията за Аквариума на Генуа, но тогава не му беше времето, както се казва. Но сега вече, седмица преди Коледа, са наред всички коледни рецепти, които съм си набелязала от по-рано, включително и Pandolce Genovese.

вторник, 5 декември 2017 г.

Бисквити Palmiers (Сълзица) и френски горещ шоколад

Традиционно вкъщи с изваждането и нареждането на коледната украса в първите дни на декември, си правим и нещо сладичко, ей така, за повече настроение. Тази година се спрях на хрупкавите бисквити, познати в България като бисквити Сълзица, а известни на останалия свят като френските Рalmiers. Добрата новина за любителите на тези бисквити е, че ако разполагаш с готово бутер тесто, можеш да си ги приготвиш бързо и лесно и за няколко минути в кухнята да заухае на карамелизирана захар и канела, а ако прибавиш и някакви ядчици към плънката и чаша топъл шоколад, то коледното настроение ти е гарантирано.

събота, 25 ноември 2017 г.

Сладкиш Saint-Honoré

Éclair на френски означава „мълния“ и макар да не намирам логично обяснение за тази етимология, мисля, че е много сполучлива, тъй като вкусът на един пресен еклер, пълен с яйчен крем, залят с карамел или шоколад, за мен е кулинарен феномен, идентичен с този на кълбовидната мълния    – изненадва те, зашеметява те, преследва те …, не можеш, но в този случай и не искаш, да се отървеш. И всичко това благодарение най-вече на пареното тесто или на френски pâte à choux, което е изключително популярно в сладкарството. Особеното при това тесто е, че се готви на два етапа, няма набухватели и е изключително леко и хрупкаво. Основна роля за бухването на еклерите и изобщо на печивата с парено тесто играе парата, която се отделя по време на печене и води до бързото вдигане на тестото като образува кухини във вътрешността и пукнатини по повърхността на печивото.
Температурата е от първостепенна важност при пареното тесто. Високата температура образува пара, която надига тестото, така че фурната трябва да е добре загрята на 200 – 220 градуса.
Пареното тесто се използва за направата не само на еклери, а на различни сладкиши, които в зависимост от формата, големината, плънката и сглобяването им, имат и различни имена – оформено като малки кръгли топки – профитероли, във формата на геврече – Пари-Брест, когато множество профитероли се сглобят във формата на конус, слепени с карамел - Croquembouche, изпържени в мазнина и напоени със захарен сироп – толумбички, а профитероли върху основа от бутер или многолистно тесто - Saint-Honoré (Сен Оноре) – моето предложение днес.


неделя, 19 ноември 2017 г.

За Лион, лионската салата и новото божоле

Казват, че през Лион текат три реки – Рона, Сона и ... Божоле. Тази, третата, потича всяка година в третия четвъртък на ноември, когато Франция и целият свят възкликват Beaujolais Nouveau est arrive! и отварят бъчвите и бутилките с младото божоле. Божоле нуво е червено вино, произвеждано от сорта грозде гаме във френския регион Божоле, Бургундия, съвсем близо до втория по-големина град във Франция – Лион. Лион е известен и като кулинарната столица на Франция като за това допринасят множество фактори, както географски, така и исторически. Около Лион изобилства от Appellation d’Origine Controlee (AOC) – контролирани наименования за произход:  известните пилета от Брес – символ на френския флаг с бялата си перушина, червен гребен и сини крака; пъстървата от алпийските реки; змиорките и речните раци от близките езера; прочутото телешко от областта Шарол на север; любимото свинско на лиончани от свинефермите на запад, в долината на Лоара. Също така наоколо са и няколко от най-популярните винени райони в света, произвеждащи вина от всички категории: от плодовото, пивко, непретенциозно божоле до отлежалите комплексни вина от апелации като Hermitage и Côte-Rôtie.
Съвсем наблизо е и Савоя, за чиято кухня ти разказах във втората част от публикациите ми за лятната ни ваканция във ФранцияДнес обаче вниманието е към Лион и неговата традиционна кухня, а тя е семпла и питателна, деликатността на вкусовете не е силната й страна. Най-добрият израз на нейния дух са прочутите Les bouchons lyonnais – традиционните малки бистра, където се сервира обилна храна. Атмосферата – непретенциозна и почти семейна, напълно е отразена и в типичните ястия като Andouillette - наденица, пълнена с късове свинско шкембе, oeufs en meurette - поширани яйца в гъст винен сос, кървавица с ябълки, coq au vin и много други. Сред най-обичаните местни специалитети e лионската салата – зелена салата с  нарязан пържен бекон, крутони, рохко поширано яйце и сос винегрет, която много подхожда на младото божоле.

сряда, 8 ноември 2017 г.

Бишкоти ди Прато или кантучини - тосканските двойно печени сладки с бадеми

Бишкоти ди Прато или кантучини, няма разлика, което и да е от двете имена да избереш днес, се разбира едно и също – двойно печените продълговати хрупкави сладки с бадеми от Тоскана. Сервират се с десертно вино, ликьор, кафе или друга гореща напитка като италиански горещ шоколад, в която се потапят, за да омекнат. Bis-cotto (буквално на италиански, приготвен отново) означава, че се пече два пъти във фурната, а cantuccini означава „малки ъгълчета“. В миналото, обаче, тези две имена са се отнасяли до различни продукти, въпреки че споделяли един и същ метод на приготвяне. Идеята да се пекат два пъти дава отговор на важен въпрос, този за съхранението – колкото са по сухи, толкова по-дълго ще могат да се съхраняват.


петък, 27 октомври 2017 г.

Пастицио и морето. Гърция.

Пастицио е традиционно гръцко основно ястие, което се състои от макарони, сос от кайма и заливка от сос бешамел. За пръв път го опитах едва тази година, въпреки многобройните ни посещения в Гърция. Често сравняват пастициото с италианската лазаня, но аз лично откривам прилика по-скоро с гръцката мусака, заради подправките в месния сос и заради употребата на кефалотири в заливката.

събота, 14 октомври 2017 г.

Аквариумът на Генуа и рецепта за черен ориз със скариди и тиквички

Генуа, една от великите италиански градове-републики през Средновековието, е град с изключително богата история, прославил се в миналото благодарение на стратегическото си местоположение и смелите си мероплаватели. В едни отдавна отминали времена, заслужила си прозвището La Superba, Генуа още през XIв. господства в средиземноморската търговия. С удобния естествен залив и търговските възможности на едно от най-важните италиански пристанища историческият й възход е почти неизбежен. Основана преди повече от 2200 години, Генуа е посрещала хиляди пътешественици, поклоници, търговци, обикновени пътници и кралски особи, пристигащи в Европа с някой от многобройните кораби, акостирали тук. Всяко едно събитие е оставило своя отпечатък някъде по улиците на града. Въпреки това, туристите не са много тук, отчасти защото в Генуа няма някакви изключителни забележителности, отчасти заради известната занемареност и непривлекателност, присъща на големите пристанищни градове. Но ако се абстрахираш от това и се ограничиш до историческия център на града, ще откриеш богатство от дворци, църкви, мозайки, живописни улици и красиви къщи. Ние пристигнахме в Генуа на връщане от нашата Ваканция във Франция, за която ти разказах вече в цели четири публикации – първа, втора, трета и четвърта. В Генуа останахме две вечери и имахме на разположение цял ден с една „задължителна“ точка в дневния ред  -  посещение на Аквариума. Всичко друго беше импровизация, включително и вечерята ни в едно много приятно заведение Risoteria In Vino Veritas, където опитах ястие като това, което ти представям днес – Черен ориз със скариди или Riso Venere con Gamberetti.

сряда, 4 октомври 2017 г.

Тирамису шарлота - италиански темперамент, френска външност

Рецептата за тирамису е една от първите, които споделих с теб в този блог. Това беше  преди почти две години. Тогава ти разказах и за Тревизо – родното място на тирамисуто. Тогава ти показах как да си направиш тирамису по-скоро за делнична употреба – бишкоти и крем, наредени в дълбок съд – не много подходяща визия за специален повод. Сега, обаче, исках този мой любим вкус да го облека в празнична премяна и пак да ти го представя. Сега, исках да има и изисканост, и стил, нещо по-така..., т.е. нещо френско. А какво по-подходящо от една шарлота – празнично и френско. А поводът – рожденият ми ден, който беше преди два дни, но едва сега успявам да споделя рецептата и снимките.

неделя, 24 септември 2017 г.

Пилешки тажин с маслини и консервирани лимони, сервиран върху кускус - мароканска рецепта с провансалски привкус

Не е безисвестен фактът, че богатството на френската кухня се дължи до голяма степен на успешното възприемане от нейна страна на редица характерни особености и кулинарни традиции на чужди национални кухни, не само тези на съседните й страни, но и тези на многобройните й бивши колонии. За няколко десетилетия в началото на 20-ти век Мароко е протекторат на френската държава и за това кратко за историята време успява да сложи своя отпечатък върху френската кухня. Не е учудващо, че в почти всяка готварска книга за френска кухня присъства рецепта за тажин с кускус, напр.. И това е много хубаво, защото в една африканска страна се смесват кулинарни традиции от изтока и запада и изключително интересни комбинации на продукти и подправки.
Такова ястие опитах в Прованс, в ресторанта в Сеньон, за който ти разказах вече в четвъртата част от публикациите за нашата Ваканция във Франция.
Днес ти предлагам един от възможните варианти за тажин с кускус - ястието включва пилешко месо, нахут, маслини и обичайните марокански подправки – куркума, кимион, канела, шафран и кориандър, както и консервирани лимони.

неделя, 17 септември 2017 г.

Ваканция във Франция - от Алпите до Прованс. Част четвърта - Авиньон, Л`ил сюр ла Сорг и Фонтен де Воклюз, вечеря по провансалски и рецепта за Soupe au Pistou

Прованс не е само полета с лавандулови, маслинови или лозови насаждения, малки средновековни селца, пасторални пейзажи и пазари с местни продукти, какъвто се опитах да ти го покажа в третата част от разказите за нашата Ваканция във Франция. Прованс е място, където има градове като Авиньон, Л`ил сюр ла Сорг и Фонтен де Воклюз, които са далеч от селската идилия, с която се свързва провинцията, особено през месеците юли и август, когато тук се стичат хиляди, хиляди туристи, вкл. и ние. Но въпреки това, посещението си струва, всяко от тези места има своето очарование и притегателна сила. А и през целия ден на обиколката по тези места, знаехме, че вечерта ни очаква вечеря на тихо и спокойно място.

неделя, 3 септември 2017 г.

Ваканция във Франция - от Алпите до Прованс. Част трета - в сърцето на Люберон, Прованс - Сеньон, Апт, Менерб, Лакост и Русийон

Стигнахме и до Прованс. Всеки е чувал и чел, че Прованс е земята на лавандуловите полета, маслиновите горички, склоновете с лозя, ослепителните цветове и  кристална светлина, красиви градове още от римско време, малки и живописни селца, закътани абатства и красиви имения. И наистина е така. И всичко това под едно огромно, наистина огромно, синьо небе. А сега си представи хиляди, хиляди туристи, нетърпеливи да видят, вкусят, усетят, запомнят и снимат тази красота. Е, картинката вече е друга, пак е красиво, но спокойствието и уединението, така прилягащи на изброените прелести, са абсолютен лукс и тръгвайки към Прованс, е добре да имаш предвид и това, за да не се разочароваш. За няколкото дни тук успяхме да видим от всичко по малко, като имахме късмета да сме отседнали в едно не толкова известно сред туристите селце, което ни служеше за отправна точка за разглеждане на района. Днес ще ти разкажа за Сеньон, Апт, Менерб, Лакост и Русийон, разположени в сърцето на Люберон.

четвъртък, 24 август 2017 г.

Ваканция във Франция - от Алпите до Прованс. Част втора - Анси, Шамбери, савойската кухня и рецепта за тартифлет

След разходката по високите етажи на Алпите, стартирайки от Шамони Мон Блан, слизаме на по-малка надморска височина, за да разгледаме Шамбери и Анси - двата основни града във френската част на историческата област Савоя, както и за да обърнем по-специално внимание на савойската кухня.
Историческата област Савоя днес обхваща части от територията на Франция и Италия. Обособява се през 11 век като Савойско графство (от 15 век - Савойско херцогство). Савойската династия постепенно увеличава своите владения и през 19 век успява да обедини цяла Италия под своя власт. Въпреки това през 1860 година основната част от някогашна Савоя е присъединена към Франция, където образува департаментите От Савоа и Савоа, чиито административни центрове са съответно градовете Анси и Шамбери.


неделя, 6 август 2017 г.

Ваканция във Франция - от Алпите до Прованс. Част първа - Шамони Мон Блан

От Лазурния бряг до Ла Манш, от Париж до Прованс, от Алпийските върхове до долината на Лоара… няма как да видиш всичко от Франция наведнъж, но можеш да започнеш от някъде, както направихме най-после и ние. Видяхме малка част, но мисля, че добихме представа и материал за размисли и бъдещи планове. Престоят ни беше разделен на две, в двете много различни една от друга области на Франция - Савойските Алпи и Прованс. През първата половина бяхме отседнали в Шамбери, откъдето посетихме Шамони-Мон-Блан, Анси и Лион, а през втората половина се настанихме в малкото люберонско селце Сеньон (Saignon), откъдето пък ходихме до Авиньон, Екс-ан-Прованс и по-малките градчета наоколо.   
Nos vacances françaises е вече зад гърба ни, но сега пък ми предстои не по-малко приятната част от споделянето на впечатленията, местата, снимките и изобщо моментите, които по някакъв начин задържаха вниманието ми. А впечатленията ми са много и разнообразни – предимно положителни като имаше и някои разочарования или по-точно разминавания с очакванията, което обаче не се отрази на цялостната оценка на пътуването ни като едно от най-интересните. Няма да се спирам на подробности, ще ти разкажа и най-вече ще ти покажа само най-важното, колкото да събудя любопитството ти и сам да тръгнеш към твоята ваканция във Франция.
И така, започвам с Шамони Мон Блан или накратко Шамони, разположен в департамент От Савоа на регион Рона-Алпи в подножието на Алпите и на най-високия връх в Европа – Мон Блан.