неделя, 9 април 2017 г.

Козуначена торта с крем муселин за Цветница

Днес е Цветница и моето дете с име на цвете има празник. Това е един от любимите ни празници и когато сме си в София на този ден, си спазваме традиция – сутринта отиваме до църквата, в която дъщеря ни е кръстена - почти всеки път има много хора и отнема време докато минем през ритуала с върбовите клонки, но чакането не е неприятно, а някак успокояващо и зареждащо, след това се разхождаме (добре, че днес поне слънчицето се показа), а след това сядаме някъде да се почерпим. Не че е кой знае какво, но е нещо, което ни харесва, сближава и ни доставя удоволствие. Следобед – свободна програма - дъщеря ни се е уговорила с приятели да продължат с празнуването, така че ние с баща й нямаме ангажименти. А, забравих, в събота вечер правя торта, за да имаме за закуска нещо по-специално, нали е празник! Тази година избрах да направя козуначена торта с един много вкусен крем муселин с добавен аромат на ликьор Бейлис. За блатовете използвах един от тосканските козунаци, които направих преди няколко дни. С удачното съчетаване на ароматите от козунака и тези от крема, със сочните блатове и кадифения вкус на крема, заедно с бадемите и шоколада, се получи една изключително вкусна торта.


неделя, 2 април 2017 г.

Schiacciata di Pasqua - тосканският козунак

Остават две седмици до Великден, така че имам време да пробвам някоя и друга чуждестранна великденска рецепта, преди да се съсредоточа върху традиционните за българската ни трапеза козунаци, яйца и агнешко. Миналата година пробвах английските великденски кифлички Hot Cross Buns, а тази година вниманието ми се спря на Schiacciata di Pasqua от Тоскана (каква изненада!). А ако трябва да съм по-конкретна, избрах версията, която се приготвя в Сан Джиминяно, където този тоскански великденски сладък хляб, много наподобяващ нашия козунак, се нарича sportellina.

сряда, 29 март 2017 г.

Ягодов сладкиш за пролетно настроение

Няма нищо по-хубаво от ... хубавото време! (Не се смей на „дълбокомисленото“ ми прозрение!) Така е. Богомил Райнов може и да е смятал, че „няма нищо по-хубаво от лошото време“  и чак написал роман с това заглавие, но сега, времената са други J! Сега се радваме на слънцето, цъфналите дървета, цветята, птичките, дългия ден... Изобщо, пълно щастие! Аз, лично, нямам логично обяснение, как може страни като Норвегия и Дания с максимална годишна температура от 21 градуса по Целзий, да са с най-висок индекс на щастието! Явно други неща са от значение, но за мен точно в този момент, когато започва хубавото време и се очаква то да продължи поне още  шест пълни месеца, този феномен е необясним. Възможността да се радваме на дълги дни със слънце и топлина е едно от нещата, които трябва да ценим по-високо.  А в чест на настъпващата пролет направих един много пролетен, свеж и приятен ягодов сладкиш.

петък, 24 март 2017 г.

За една салата от Лиеж, Белгия - Salade Liegeoise

Бира, шоколад, гофрети... Белгийското кулинарно наследство е съкровище за всеки кулинар по света! Но освен изброените емблеми на белгийската гастрономия, има много местни специалитети, които са не по-малко ценни.
Такава е Salade Liégeoise,  кулинарно съкровище с произход град Лиеж, за който съм ти разказвала в Един ден в Лиеж. 
Малко се зачудих дали да превеждам на български името на тава ястие  - лиежка салата хич не ми звучи добре, затова реших да оставя името на френски, също като Salade Nicoise  (от Ница), а и  Salade Liégeoise звучи по изискано, елегантно и … по-вкусно J!

събота, 18 март 2017 г.

За гръцкото сирене и четири предложения за неговата (правилна) употреба - Салата от рукола и бейби спанак със сирене талагани на скара, Печени чушки, пълнени със сирене фета, Кефалотири саганаки, Гравиера саганаки с мед и черен сусам

Може да си мислиш (ако изобщо те занимава тази мисъл), че французите, които произвеждат повече от 1000 разновидности сирене, са и най-големите консуматори на този продукт. Не. Гърците са тези, които ядат най-много сирене годишно. Сиренето е част от гръцкото меню за всяко едно от храненията през деня - сиренето се ползва в салатите, като предястие, като основно, като мезе към напитките и даже в десертите. Яде се просто така без нищо, запечено, запържено, на грил, свежо с плодове, мед и/или ядки или зряло, чисто или придружено с нещо друго.

четвъртък, 9 март 2017 г.

Baci di dama - италиански лешникови сладки за романтични хора и поводи

Baci di Dama буквално се превежда от италиански „Целувките на дамата“ – две лешниково-маслени топчета, слепени с шоколад, които наподобяват устни, готови за целувкаJ.  Това са сладки, с произход от областта Пиемонт в Италия, приготвяни  в началото на деветнайсети век оригинално само с лешници, които тогава били по-достъпни от бадемите. В наши дни има много варианти на рецептата като разновидността с бадеми и какао се нарича Baci Dorati или златни целувки. В крайна сметка, който и вариант да избереш, важното е че тези сладки са лесни и вкусни и преди всичко романтични, т.е. подходящи за специален повод.

вторник, 28 февруари 2017 г.

Сладки мартеници - цветни алфахорес

За Баба Марта избрах да направя червено-бели сладки вместо мартенички  от конци. Рецептата за сладките е тази за известните аржентински масленки алфахорес като използвах червена сладкарска боя, с която оцветих половината тесто. Според мен станаха доста сполучливи. 


четвъртък, 23 февруари 2017 г.

Berlingozzo - тоскански карнавален кекс

Зад странното име Berlingozzo всъщност стои един невзрачно изглеждащ кекс в кръгла форма. Ако не ставаше въпрос за рецепта с произход още от времето на Медичите, ако този кекс не беше едно от типичните ястия, приготвяни през карнавалния сезон в Тоскана, предназначен за почерпка точно на т.нар. „Блажен четвъртък“, т.е. днес, или ако една от съставките му не беше тосканското десертно вино Vin Santo, то най-вероятно това кексче изобщо нямаше да привлече вниманието ми. Аз обаче, не пренебрегвам рецепти, устояли на модерните вкусове като тези за панфорте или ричарели, също така темата за карнавалите в Италия и съпътстващата ги храна ми е доста интересна, а когато става въпрос за използване на алкохол в храната, любопитството ми е силно провокирано. В резултат на всичко това, не пропуснах възможността да разбера, че всъщност вкусът на този кекс със смешно име напълно компенсира обикновения му вид. 

понеделник, 20 февруари 2017 г.

Spaghetti Cacio e Pepe или спагети с пекорино романо и черен пипер - семпли, но с характер

Не обичам бързи и лесни рецепти. Или по-скоро, не мисля, че има нещо интересно в тези рецепти, което да си струва споделянето. Spaghetti cacio e pepe обаче, макар и много лесно и бързо ястие, съвсем не е безинтересно. "Cacio е pepe" означава "сирене и черен пипер" на няколко централно-италиански диалекта. И както подсказва името, съставките на ястието са много прости и включват само сирене Pecorino Romano, черен пипер и паста - няколко съставки, бързо приготвяне и невероятен вкус - това го могат само италианците. Тайната на успешното ястие се крие в соса, който се получава от настъргано пекорино романо, черен пипер и няколко лъжици от водата, в която са се варили спагетите. Непростимо ще е и никой италианец няма да го понесе, ако в соса добавиш масло или сметана! Разтопеното сирене и нишестето във водата от спагетите са единствените съставки, които придават кремобразния характер на соса, а острият вкус на пекорино романо и сгряващата пикантност на черния пипер превръщат една скучна купа храна в наистина интересно ястие за ядене. И за готвене.


вторник, 7 февруари 2017 г.

Лимонов кекс с рикота и бадеми

Нещо свежо, нещо италианско, нещо за украса – лимони, рикота, бадеми – това са по-специалните продукти, необходими за избора ми за днешната публикация – лимонов кекс с рикота и бадеми.
Сиренето рикота е много удобен продукт, използва се еднакво успешно както в сладките изделия като тарта с рикота по римски, така и в солените предложения като панираните сиренца. Особено ми харесва да го употребявам, когато правя чийзкейк като този с основа от бисквити спекулас, защото плънката става по-лека и въздушна в сравнение с плънката, при която се използва крема сирене. Като добавка в кексова смес, обаче, има обратен ефект дава плътност и сочност и така допринася за по-богата текстура.
Лимоновият кекс с рикота и бадеми е популярен в Италия сладкиш, който не е много сладък, което ти позволява да се насладиш на всички вкусове в него – на прясно сирене, ванилия, бадеми и свежи лимонови кори. Този кекс е плътен и сочен, с кимване и към чийзкейка и към класическия кекс, но като че ли не залита в нито една от двете посоки, а се определя сам за себе си. Можеш да сервираш кекса и само като го поръсиш с пудра захар за повече сладост, но аз избрах да има и нещо хрупкаво като го залях със захарна глазура и поръсих с филирани бадеми или както казва Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече!“.


сряда, 1 февруари 2017 г.

Лимонови бисквити със зехтин и узо

Узо, зехтин, лимони. В една игра на асоциации едва ли ще има някой, който  като чуе тази комбинация от думи или дори само първата от тях - „узо“, да не отговори веднага с една-единствена дума - „Гърция“. Но ако обърнем реда и първата дума е „Гърция“, то, аз лично, освен да асоциирам Гърция с узо, зехтин и лимони, ще се сетя още и за слънце, и за маслини, и за море, и за октопод ... Ще нахлуят във въображението ми картини на хубаво време, кристално чисто море, вкусна храна и безвремие. И точно тези много приятни картини бяха в главата ми, докато приготвях тези бисквити с лимон, узо и зехтин –„гръцко“ трио, гарантиращо наслада. 

събота, 28 януари 2017 г.

Waterzooi – традиционна белгийска гъста супа с пилешко месо

Понасям жегата, но не и студа, или поне не продължителния студ, а в края на тази седмица температурите не се спират на 2-3 градуса под нулата, а падат и се задържат доста по-надолу. Нямам никакво желание да си показвам дори носа навън. Но пет дни от седмицата няма как да не излизам, трябва да ходя на работа. А след работния ден, придвижвайки се някак си към къщи, не мисля за нищо друго, освен как по-бързо да се добера до топлинката – топлинката на дома, топлинката на удобни домашни дрехи, топлинката на чаша чай или горещ шоколад. Малко след или едновременно с тези първи приятни минутки идва и въпросът за вечерята. Една топла, направо гореща гъста супа с пилешко месо и зеленчуци е правилният отговор. Доверявам се на една традиционна рецепта от белгийската кухня и не бъркам.


петък, 20 януари 2017 г.

Ашуре с киноа и амарант

С каквито и уводни думи да започвах тази публикация за турската кухня и по-специално за турските десерти, все ми звучаха като клишета и ги изтривах, но все с нещо трябва да започна, така че ще ме извиниш, ако звуча банално J Малко е да се каже, че турската кухня е изключително разнообразна и богата, тя е направо разточителна на продукти, подправки, вкусове и аромати.
През вековете турската кухня се е формирала, възползвайки се от разнопосочни културни влияния, основно от Централна Азия, Персия и арабския свят, балканските и кавказките народи. Като многовековна империя Турция е възприела чуждото и в кулинарията и го направила свое като на свой ред е повлияла кухнята не само на балканските народи, а и тази на Австрия, Унгария, Италия. Днес всички балкански народи продължават да използват типични за турската кухня ястия като свои национални, а голяма част от използваната широко кулинарна лексика има турски корени.
Богатството на турската кухня се проявява във всички кулинарни раздели - месни и зеленчукови ястия, риби и морски дарове, супи, салати и мезета, кебапи, пилафи, сарми и мусаки, бюреци и други тестени изделия, но като че ли най-разточително е при десертите. Баклава, локум, халва, кадаиф, реване - всеки знае какво е, но пък едва в Турция разбира, че всеки от тези десерти има десетки разновидности, само баклавата освен с фини точени кори, сироп и орехи, може да е с мед, локум, шоколад, плодове и различни ядки, а формите ѝ са в почти всички геометрични фигури. За абсолютен повелител на десертите се счита кадаифът и особено неговата разновидност кюнефе -  два пласта кадаиф с плънка от прясно сирене, залято със захарен сироп и поднесено с бита сметана и ядки (няма и най-малък полъх на мисъл за съвременно здравословно хранене, нали!?).
Днес обаче, ще си направим ашуре, което също се смята за специален десерт в Турция. Приготвя се основно от жито, захар, сушени плодове, розова вода и ядки, но също като другите десерти има много разновидности.


Аз си избрах един нетрадиционен вариант с популярните в последните години амарант и киноа от книгата на Ивелина Иванова 50 неустоими десерта  като не се придържах на 100% към рецептата.

събота, 14 януари 2017 г.

Виена, Café Sacher и … петифури Захер!

Още през октомври миналата (вече) година, ти разказах (или поне се опитах) за феномена Виенско кафене и по-специално за посещенията ми в някои от най-известните виенски кафенета като умишлено пропуснах Café Sacher. Пропуснах го, защото точно това кафене се свързва най-вече с прочутата виенска торта Захер, на която исках да обърна специално внимание, а тогава се бях фокусирала върху друг виенски специалитет – ябълковия щрудел.
Е, днес вниманието ми е изцяло върху торта Захер - една от най-популярните торти в света, виенската класика е в репертоара на почти всяка сладкарница и малцина са тези, които все още не са вкусвали един или друг вариант на този сладкиш. 
„Моят“ вариант е под формата на петифури. 


А поводът беше именият ми  ден преди два дена. Миналата година направих тарт с рикота по римски и гръцки бадемови курабийки за почерпка за същия този ден, но тази година времето ми стигна само за петифурите, но те пък станаха доста и имаше за всички.

понеделник, 9 януари 2017 г.

Хляб-кравай със запечен камембер - специална рецепта без специален повод или дестинация

Когато в почивния ден навън максималната температура е минус 10, не излизаш, стоиш си на топличко и имаш предостатъчно време, дори без повод, да си приготвиш нещо по-специално или нещо, което изисква малко повече време от времето за една обикновена вечеря. Това и направих вчера, а именно: хляб във формата на венец или кравай със запечен камембер в средата.

сряда, 4 януари 2017 г.

Една равносметка без неприятни емоции или кои са 10-те най-посещавани публикации в блога за 2016г.

Настъпването на всяка нова година се свързва и с някаква  равносметка, било в личен, било в професионален план – какво ни се е случило през изминалата година, какво сме или не сме постигнали и/или преживели и т.н. И понеже покрай хубавите спомени, все ще се намерят и някои не толкова приятни случаи и преживявания, на мен точно този момент с равносметката никога не ми се е нравил особено (може би и затова този празник не ми е най-любим)! Равносметката относно този блог обаче, е съвсем друга работа – няма негативни емоции, няма неприятни моменти - най-много да ми е необходимо малко време за преглед на статистиката, за да открия, например, кои са десетте най-посещавани (а защо не и прочетени!) публикации за изминалата 2016г. За мое удоволствие, публикациите с рецепти и тези без рецепти (само за пътуванията) са представени по равно – 5 на 5!


неделя, 1 януари 2017 г.

Щастлива и слънчева 2017-та година!

Пожелавам на всички много здраве, късмет, любов, благополучие, радост и вдъхновение!

Честита Нова Година!

Шомлой Галушка