неделя, 19 ноември 2017 г.

За Лион, лионската салата и новото божоле

Казват, че през Лион текат три реки – Рона, Сона и ... Божоле. Тази, третата, потича всяка година в третия четвъртък на ноември, когато Франция и целият свят възкликват Beaujolais Nouveau est arrive! и отварят бъчвите и бутилките с младото божоле. Божоле нуво е червено вино, произвеждано от сорта грозде гаме във френския регион Божоле, Бургундия, съвсем близо до втория по-големина град във Франция – Лион. Лион е известен и като кулинарната столица на Франция като за това допринасят множество фактори, както географски, така и исторически. Около Лион изобилства от Appellation d’Origine Controlee (AOC) – контролирани наименования за произход:  известните пилета от Брес – символ на френския флаг с бялата си перушина, червен гребен и сини крака; пъстървата от алпийските реки; змиорките и речните раци от близките езера; прочутото телешко от областта Шарол на север; любимото свинско на лиончани от свинефермите на запад, в долината на Лоара. Също така наоколо са и няколко от най-популярните винени райони в света, произвеждащи вина от всички категории: от плодовото, пивко, непретенциозно божоле до отлежалите комплексни вина от апелации като Hermitage и Côte-Rôtie.
Съвсем наблизо е и Савоя, за чиято кухня ти разказах във втората част от публикациите ми за лятната ни ваканция във ФранцияДнес обаче вниманието е към Лион и неговата традиционна кухня, а тя е семпла и питателна, деликатността на вкусовете не е силната й страна. Най-добрият израз на нейния дух са прочутите Les bouchons lyonnais – традиционните малки бистра, където се сервира обилна храна. Атмосферата – непретенциозна и почти семейна, напълно е отразена и в типичните ястия като Andouillette - наденица, пълнена с късове свинско шкембе, oeufs en meurette - поширани яйца в гъст винен сос, кървавица с ябълки, coq au vin и много други. Сред най-обичаните местни специалитети e лионската салата – зелена салата с  нарязан пържен бекон, крутони, рохко поширано яйце и сос винегрет, която много подхожда на младото божоле.

сряда, 8 ноември 2017 г.

Бишкоти ди Прато или кантучини - тосканските двойно печени сладки с бадеми

Бишкоти ди Прато или кантучини, няма разлика, което и да е от двете имена да избереш днес, се разбира едно и също – двойно печените продълговати хрупкави сладки с бадеми от Тоскана. Сервират се с десертно вино, ликьор, кафе или друга гореща напитка като италиански горещ шоколад, в която се потапят, за да омекнат. Bis-cotto (буквално на италиански, приготвен отново) означава, че се пече два пъти във фурната, а cantuccini означава „малки ъгълчета“. В миналото, обаче, тези две имена са се отнасяли до различни продукти, въпреки че споделяли един и същ метод на приготвяне. Идеята да се пекат два пъти дава отговор на важен въпрос, този за съхранението – колкото са по сухи, толкова по-дълго ще могат да се съхраняват.


петък, 27 октомври 2017 г.

Пастицио и морето. Гърция.

Пастицио е традиционно гръцко основно ястие, което се състои от макарони, сос от кайма и заливка от сос бешамел. За пръв път го опитах едва тази година, въпреки многобройните ни посещения в Гърция. Често сравняват пастициото с италианската лазаня, но аз лично откривам прилика по-скоро с гръцката мусака, заради подправките в месния сос и заради употребата на кефалотири в заливката.

събота, 14 октомври 2017 г.

Аквариумът на Генуа и рецепта за черен ориз със скариди и тиквички

Генуа, една от великите италиански градове-републики през Средновековието, е град с изключително богата история, прославил се в миналото благодарение на стратегическото си местоположение и смелите си мероплаватели. В едни отдавна отминали времена, заслужила си прозвището La Superba, Генуа още през XIв. господства в средиземноморската търговия. С удобния естествен залив и търговските възможности на едно от най-важните италиански пристанища историческият й възход е почти неизбежен. Основана преди повече от 2200 години, Генуа е посрещала хиляди пътешественици, поклоници, търговци, обикновени пътници и кралски особи, пристигащи в Европа с някой от многобройните кораби, акостирали тук. Всяко едно събитие е оставило своя отпечатък някъде по улиците на града. Въпреки това, туристите не са много тук, отчасти защото в Генуа няма някакви изключителни забележителности, отчасти заради известната занемареност и непривлекателност, присъща на големите пристанищни градове. Но ако се абстрахираш от това и се ограничиш до историческия център на града, ще откриеш богатство от дворци, църкви, мозайки, живописни улици и красиви къщи. Ние пристигнахме в Генуа на връщане от нашата Ваканция във Франция, за която ти разказах вече в цели четири публикации – първа, втора, трета и четвърта. В Генуа останахме две вечери и имахме на разположение цял ден с една „задължителна“ точка в дневния ред  -  посещение на Аквариума. Всичко друго беше импровизация, включително и вечерята ни в едно много приятно заведение Risoteria In Vino Veritas, където опитах ястие като това, което ти представям днес – Черен ориз със скариди или Riso Venere con Gamberetti.

сряда, 4 октомври 2017 г.

Тирамису шарлота - италиански темперамент, френска външност

Рецептата за тирамису е една от първите, които споделих с теб в този блог. Това беше  преди почти две години. Тогава ти разказах и за Тревизо – родното място на тирамисуто. Тогава ти показах как да си направиш тирамису по-скоро за делнична употреба – бишкоти и крем, наредени в дълбок съд – не много подходяща визия за специален повод. Сега, обаче, исках този мой любим вкус да го облека в празнична премяна и пак да ти го представя. Сега, исках да има и изисканост, и стил, нещо по-така..., т.е. нещо френско. А какво по-подходящо от една шарлота – празнично и френско. А поводът – рожденият ми ден, който беше преди два дни, но едва сега успявам да споделя рецептата и снимките.

неделя, 24 септември 2017 г.

Пилешки тажин с маслини и консервирани лимони, сервиран върху кускус - мароканска рецепта с провансалски привкус

Не е безисвестен фактът, че богатството на френската кухня се дължи до голяма степен на успешното възприемане от нейна страна на редица характерни особености и кулинарни традиции на чужди национални кухни, не само тези на съседните й страни, но и тези на многобройните й бивши колонии. За няколко десетилетия в началото на 20-ти век Мароко е протекторат на френската държава и за това кратко за историята време успява да сложи своя отпечатък върху френската кухня. Не е учудващо, че в почти всяка готварска книга за френска кухня присъства рецепта за тажин с кускус, напр.. И това е много хубаво, защото в една африканска страна се смесват кулинарни традиции от изтока и запада и изключително интересни комбинации на продукти и подправки.
Такова ястие опитах в Прованс, в ресторанта в Сеньон, за който ти разказах вече в четвъртата част от публикациите за нашата Ваканция във Франция.
Днес ти предлагам един от възможните варианти за тажин с кускус - ястието включва пилешко месо, нахут, маслини и обичайните марокански подправки – куркума, кимион, канела, шафран и кориандър, както и консервирани лимони.

неделя, 17 септември 2017 г.

Ваканция във Франция - от Алпите до Прованс. Част четвърта - Авиньон, Л`ил сюр ла Сорг и Фонтен де Воклюз, вечеря по провансалски и рецепта за Soupe au Pistou

Прованс не е само полета с лавандулови, маслинови или лозови насаждения, малки средновековни селца, пасторални пейзажи и пазари с местни продукти, какъвто се опитах да ти го покажа в третата част от разказите за нашата Ваканция във Франция. Прованс е място, където има градове като Авиньон, Л`ил сюр ла Сорг и Фонтен де Воклюз, които са далеч от селската идилия, с която се свързва провинцията, особено през месеците юли и август, когато тук се стичат хиляди, хиляди туристи, вкл. и ние. Но въпреки това, посещението си струва, всяко от тези места има своето очарование и притегателна сила. А и през целия ден на обиколката по тези места, знаехме, че вечерта ни очаква вечеря на тихо и спокойно място.

неделя, 3 септември 2017 г.

Ваканция във Франция - от Алпите до Прованс. Част трета - в сърцето на Люберон, Прованс - Сеньон, Апт, Менерб, Лакост и Русийон

Стигнахме и до Прованс. Всеки е чувал и чел, че Прованс е земята на лавандуловите полета, маслиновите горички, склоновете с лозя, ослепителните цветове и  кристална светлина, красиви градове още от римско време, малки и живописни селца, закътани абатства и красиви имения. И наистина е така. И всичко това под едно огромно, наистина огромно, синьо небе. А сега си представи хиляди, хиляди туристи, нетърпеливи да видят, вкусят, усетят, запомнят и снимат тази красота. Е, картинката вече е друга, пак е красиво, но спокойствието и уединението, така прилягащи на изброените прелести, са абсолютен лукс и тръгвайки към Прованс, е добре да имаш предвид и това, за да не се разочароваш. За няколкото дни тук успяхме да видим от всичко по малко, като имахме късмета да сме отседнали в едно не толкова известно сред туристите селце, което ни служеше за отправна точка за разглеждане на района. Днес ще ти разкажа за Сеньон, Апт, Менерб, Лакост и Русийон, разположени в сърцето на Люберон.

четвъртък, 24 август 2017 г.

Ваканция във Франция - от Алпите до Прованс. Част втора - Анси, Шамбери, савойската кухня и рецепта за тартифлет

След разходката по високите етажи на Алпите, стартирайки от Шамони Мон Блан, слизаме на по-малка надморска височина, за да разгледаме Шамбери и Анси - двата основни града във френската част на историческата област Савоя, както и за да обърнем по-специално внимание на савойската кухня.
Историческата област Савоя днес обхваща части от територията на Франция и Италия. Обособява се през 11 век като Савойско графство (от 15 век - Савойско херцогство). Савойската династия постепенно увеличава своите владения и през 19 век успява да обедини цяла Италия под своя власт. Въпреки това през 1860 година основната част от някогашна Савоя е присъединена към Франция, където образува департаментите От Савоа и Савоа, чиито административни центрове са съответно градовете Анси и Шамбери.


неделя, 6 август 2017 г.

Ваканция във Франция - от Алпите до Прованс. Част първа - Шамони Мон Блан

От Лазурния бряг до Ла Манш, от Париж до Прованс, от Алпийските върхове до долината на Лоара… няма как да видиш всичко от Франция наведнъж, но можеш да започнеш от някъде, както направихме най-после и ние. Видяхме малка част, но мисля, че добихме представа и материал за размисли и бъдещи планове. Престоят ни беше разделен на две, в двете много различни една от друга области на Франция - Савойските Алпи и Прованс. През първата половина бяхме отседнали в Шамбери, откъдето посетихме Шамони-Мон-Блан, Анси и Лион, а през втората половина се настанихме в малкото люберонско селце Сеньон (Saignon), откъдето пък ходихме до Авиньон, Екс-ан-Прованс и по-малките градчета наоколо.   
Nos vacances françaises е вече зад гърба ни, но сега пък ми предстои не по-малко приятната част от споделянето на впечатленията, местата, снимките и изобщо моментите, които по някакъв начин задържаха вниманието ми. А впечатленията ми са много и разнообразни – предимно положителни като имаше и някои разочарования или по-точно разминавания с очакванията, което обаче не се отрази на цялостната оценка на пътуването ни като едно от най-интересните. Няма да се спирам на подробности, ще ти разкажа и най-вече ще ти покажа само най-важното, колкото да събудя любопитството ти и сам да тръгнеш към твоята ваканция във Франция.
И така, започвам с Шамони Мон Блан или накратко Шамони, разположен в департамент От Савоа на регион Рона-Алпи в подножието на Алпите и на най-високия връх в Европа – Мон Блан.

четвъртък, 6 юли 2017 г.

Лято. Диня и сирене.

С намигване към любимата Италия, в припряно (вече) очакване на двуседмичния летен отпуск и почивка, ти представям по един малко нетрадиционен начин класическото съчетание диня и сирене. Диня-пица.

четвъртък, 22 юни 2017 г.

Торта „Sans rival“. Без конкуренция.

Sans rival  е торта от Филипините, направена от целувчени блатове с ядки и маслен крем. На френски името на този десерт означава "без съперник" и наистина  е така! Тази рецепта има френски произход и има своите корени от тортата с блатове от белтъци и бадеми и/или лешници Dacquiose. Тя може да бъде хрупкава или леко дъвчаща, в зависимост от това колко хрупкави са целувчените блатове и колко дълго я оставиш да престои в хладилника. Аз оставих тортата в хладилника за една нощ и тя стана сочна, леко дъвчаща, наподобяваща нуга. Ядките са хубав хрупкав контраст, а ароматът на ванилия добавя нотката екзотичност, явяваща се напълно свойствена за тъкмо тази торта. Като цяло, успех!
 

събота, 10 юни 2017 г.

Да хапнем кюфтенца от тиквички и дзадзики на "балкона на Пелион" - с. Макриница

За полуостров Пелион и едноименната планина вече съм ти разказвала, но днес цялото ми внимание е насочено само върху едно от двадесет и четирите селца, разположени на полуострова, а именно Макриница. Селото е наричано "балкона на Пелион", защото е известно с великолепните гледки към Волос и Пагасетийския залив, на които можеш да се любуваш докато опитваш от традиционните гръцки мезета и предястия, включително и тези, които ти предлагам днес – кюфтета от тиквички с фета сирене и млечна салата дзадзики.

четвъртък, 1 юни 2017 г.

Kirschenmichel - немски черешов сладкиш

Все ми се струва, че в традиционната българска кухня няма достатъчно предложения за сладкиши с плодове като ягодите и черешите. Даже не се сещам за нито един. Което е малко странно като се има предвид географското ни положение. От своя страна обаче, немската кухня изобилства от печива с наименования от сложни съществителни, на които първата част е някакъв плод, а след това следва някое от всичките –torte, -kuchen, -gebäck, -kekse, -plätzchen, -strudel и други, от които да си избираш.  Може би и затова почти всичките ми предложения за сладкиши с плодове са все с немска жилка. Такива са и любимата ми торта Шварцвалд, и сладкишът с ягоди и ревен, и ягодовият сладкиш, такъв е и днешният черешов сладкиш Kischenmichel, който даже не знам как да преведа, но е идеален за сезона на черешите.