Бишкоти ди Прато или кантучини,
няма разлика, което и да е от двете имена да избереш днес, се разбира едно и
също – двойно печените продълговати хрупкави сладки с бадеми от Тоскана. Сервират
се с десертно вино, ликьор, кафе или друга гореща напитка като италиански горещ шоколад, в която се потапят, за да омекнат. Bis-cotto (буквално на италиански,
приготвен отново) означава, че се пече два пъти във фурната, а cantuccini означава „малки ъгълчета“. В
миналото, обаче, тези две имена са се отнасяли до различни продукти, въпреки че
споделяли един и същ метод на приготвяне. Идеята да се пекат два пъти дава
отговор на важен въпрос, този за съхранението – колкото са по сухи, толкова
по-дълго ще могат да се съхраняват.
От средновековието насам,
кантучи са известни като хлебчета, ароматизирани с анасон или копър, нарязани
на филии и повторно изпечени във фурната. Дълготрайните храни от този вид били
особено полезни при дълги пътувания и войни.
Бисквитите с бадеми, обаче,
наричани бишкотели, съдържали различни съставки. Описани са като сладки,
предлагани на приеми в двора на Катерина Медичи през XVI в.. Те били високо
ценени и по-скъпи от кантучи, защото освен бадеми, съдържат и яйца - съставка,
която автоматично ги класифицира като луксозен продукт.
Прескачайки във времето,
стигаме до важна дата, 1858 г., когато Антонио Матей открива своята фабрика за
бисквити в Прато. Фабриката за бисквити произвежда и кантучи, ароматизирани с анасон
и копър, както и бишкоти с бадеми, които благодарение на многобройните
национални и международни награди постепенно стават известни като Biscotti di Prato или като тосканските бишкоти.
Днес, обаче, под бишкоти ди
Прато или кантучини се има предвид едно и също, макар и да е трудно да се
определи оригинална рецепта и неизменни съставки - има много варианти на
приготвяне – осдвен с бадеми, кантучините могат да са с шам фъстък, лешници,
сушени плодове, шоколад и др., като вида на брашното също може да варира.
Ето и варианта, който аз ти
предлагам днес, компилация от няколко предложения – това на Paolo Petroni в Recipes from Tuscany, това на Йоана Петрова в
Аромати от сърцто на дома и това на Giulia Scarpaleggia в Jul’sKitchen.
Необходими продукти за около 50 бр:
3 яйца
100 гр бяла кристална захар
80 гр кафява захар
1 с.л. настъргана портокалова
кора
50 мл олио от гроздови семена
300 гр бяло пшенично брашно +
още малко
200 гр овесено брашно
2 чаени лъжици бакпулвер
1 чаена лъжица сода бикарбонат
щипка сол
220 гр бадеми
Начин на приготвяне:
В купа се разбиват яйцата и
двата вида захар, докато увеличат обема си и се сгъстят. Добавят се олиото от
гроздови семена и настърганите портокалови корички. Разбиват се докато се
смесят добре.
В друга купа се пресява
брашното заедно със солта, бакпулвера и содата. Добавя се яйчената смес и се разбърква
добре, докато се получи меко, но не лепкаво тесто.
Прибавят се ядките и тестото се омесва добре, докато ядките
се разпределят равномерно в тестото.
Загряваме фурната на 180°C.
Тестото се разделя на три равни
части и върху леко набрашнена повърхност, се оформят три дълги и тънки фитили/хлебчета,
след което се прехвърлят в тава с хартия за печене.
Пекат се около 25-30 минути,
докато придобият златист цвят. Изваждат се и се оставят за около 10 минути да
се охладят. Всеко хлебче се нарязва по диагонал на тънки парчета и филийките се пореждат в тава, покрита с хартия за печене.
За това количество са необходими две тави.
Тавата се връща във фурната за
повторно изпичане, около 20-тина минути.
Бишкотите се изваждат и се
оставят да се охладят напълно.
Могат да се съхраняват около 2
седмици в плътно затворени кутии или буркан.
Невероятно вкусни са потопени в кафе или горещ шоколад.
Ммм..., също като в любимата Тоскана.
Чудесни са бишкотите, Танче. И снимките от Тоскана са красиви. Поздрави!
ОтговорИзтриване