Само преди месец се завърнахме от почивката ни в Гърция, заредени с толкова много положителни емоции от приятното прекарване с приятели, морето, слънчевото време и вкусната храна, че се очакваше да ни стигнат поне до Коледа, но уви - вече всичко това ни липсва! Поне на мен - много... И понеже за морето и слънчевото време ще трябва да почакаме още няколко дълги месеца, ще се опитаме да компенсираме с вкусна храна, споделена с приятели. Още повече, че под влияние на книгата на Кристофър Бакън "Мед, маслини, октопод" си бях закупила различни видове гръцки сирена, извън традиционното фета, като кефалотири, гравиера, кефалогравиера, антотири, халуми и др., които трябваше да употребим по предназначение.
Сигурно вече си мислиш, че съм се объркала - защо пиша за сирена като заглавието е Мусака?! Ами защото в заливката на гръцката мусака - тази която ядохме в
с. Платаниа, както и в тази, която е поместена в The Complete Book of Greek Cooking, има специфично гръцко сирене - кефалотири - това е съставката, която съм пропускала до този момент, когато съм правила опити да приготвям мусака "по гръцки".