сряда, 19 декември 2018 г.

Торта Червено кадифе - коледни вариации


Тортите са много благодатни за вариации. Можеш да експериментираш както с формата, така и с украсата им и да постигаш на вид различни сладкиши, при това без да правиш компромис с познатия и желан вкус. Аз обичам да придавам на познатите вкусове различна форма и съм го правила нееднократно и то с класически представители на семейството на тортите. Само набързо ще ти припомня някои от моите изпълнения като торта Шварцвалд в бурканчета, торта Захер във формата на петифури, торта от моркови във вид на пастички, а любимото тирамису освен в традиционната му форма, съм ти го представяла и като шарлота  и в чаши. Днес е ред на торта Червено кадифе, отново, защото вече съм ти я поднасяла като малки кексчета с глазура. По Коледа обаче, я заформяме като каледен венец с бонус мини тортичка към него. Това е днешното ми предложение.


четвъртък, 6 декември 2018 г.

Фагри печено в сол с лимонов сос


Fagri е риба, уникална за средиземноморските води. Понеже не е много популярна (освен в Гърция), а хората не обичат особено неизвестното и търсят сравнение с нещо познато, тази риба често е сравнявана с вкуса на лаврака или ципурата като по-известни представители от този вид. Разбира се, нищо не е същото като това, с което се сравнява. И всякакви опити да се направи тази интересна риба по-добре разбрана преди да бъде опитана, всъщност не постигат нищо освен да „размътят водата“.
Fagri си е фагри и толкова. Трябва да бъде опитана.
Fagri е с подчертан „рибен“ вкус, който по никакъв начин, обаче, не натежава, така че да премине границата на приятното и вкусното. Фагри може да се приготви по доста начини – изпечена на скара, със зеленчуци или само със зехтин и лимонов сок. Но тъй като месото й не е толкова сочно, колкото на дивия лаврак например (все пак не мога да избягам напълно от сравненията), което ние вкъщи предпочитаме, аз избрах начин на приготвяне, при който максимално се запазва сочността, без да се губят останалите вкусови качества. Изпечена в обвивка от морска сол с добавени кори от цитроси и билки за мен е предпочитаният начин за приготвяне на тази риба.

неделя, 2 декември 2018 г.

Коледни сладки и виенско кафе за началото на коледния сезон


Отново е декември (като миналата година по същото време) и откриваме Коледния сезон - с изваждането на коледната украсата, първата порция коледни сладки и със задължителната топла напитка. Това е един от любимите ни (особено на мен и на дъщеря ми) моменти, запазен за първия уикенд на декември, който вече четвърта година надлежно документирам и тук в блога, за да го споделя с повече хора. Първо беше рецептата за джинджифилови сладки, след това за чийзкейк с основа от бисквити спекулас и горещ бял шоколад със сметанов ликьор Бейлис, а миналата година приготвихме бисквити Palmiers (Сълзица) и френски горещ шоколад. Тази година отново залагаме на типично коледния вкус и визия с едни курабийки с традиционните подправки за джинджифилови сладки, допълнени с ароматите на бадеми, кленов сироп, меласа и ванилия. Интересното е, че от едно тесто направихме два вида сладки, като основно от разликата в поръската и донякъде (или само си въобразявам) от разликата във формата, се получи и различен вкус. А напитката е едно типично предложение от Виенските кафенета, за които подробно съм ти разказвала - Wiener Einspänner, кафе мока с бита сметана.

  

четвъртък, 29 ноември 2018 г.

Сицилианска касата – шарена, богата на вкусове, с древна история, като самата Сицилия


Cassata или Cassata siciliana е традиционен сладкиш от Сицилия, Италия. Касатата е торта от пандишпан, напоен със сироп, с пълнеж от сирене рикота, пудра захар, шоколад и захаросани плодове. Смята се, че рецептата за касата произхожда от Палермо още от 10 век, когато е под мюсюлманско управление. Арабското име al-Qassāṭỉ (касато-майстор) се споменава за първи път в Корлеоне през 1178 г. Арабската дума qas'ah, от която касатата най-вероятно произлиза, се отнася до купа, която се използва за оформяне на тортата. Освен това, касатата е с обвивка от марципан, оцветен в зелено, бяла глазура и украса от захаросани плодове. Аз нямам специална форма, в която се прави касатата, но това не ме спира да пробвам да направя тази торта - шарена, богата на вкусове и с корени назад в историята, като самата Сицилия.

неделя, 18 ноември 2018 г.

Есенна зелена салата, с печена тиква и кедрови ядки


Ноември като че ли е месецът, в който най-малко пътуваме, преимуществено си стоим вкъщи и най-много да отскочим за уикенда да се видим с роднини или приятели. Това е времето, което използваме, за да се пренастроим, да минем от един сезон в друг, да осмислим и складираме топлите спомени от летните почивки и септемврийски екскурзии и да се подготвим за суматохата около Коледа. Това е един вид преходен период, в който и менюто се променя. Настоящата рецепта за салата безспорно е повлияна от точно това време на годината, когато летните аромати се срещат с по-плътните, богати и стоплящи вкусове, все още отказвайки да им отстъпят напълно мястото.

неделя, 11 ноември 2018 г.

Паста ала Норма, "È una Norma!", в Катания, Сицилия


Истинска емблема на сицилианската кулинарна традиция, Pasta alla Norma е едно много семпло ястие, където макароните се смесват с доматен сос, а вкусът се подсилва от настъргана солена рикота и патладжани, които просто са изпържени в зехтин. Това е фаворитът сред сицилианските вкусове, като alla Norma се предлага не само паста, а и пица, и дори типичните за сицилианската кухня - аранчини, особено през летния сезон, когато червените зрели домати са в най-добрия си вид и свежи патладжани пристигат ежедневно на пазарите. Да не забравим приноса и на ароматните листа босилек. Ще кажеш, че ноември не е най-подходящият месец за точно тази паста, но като се има предвид, че тази година циганското лято продължава необичайно дълго, а и по пазарите все се намират и домати, и патладжани, мисля, че днешното ми предложение се явява доста актуално.

вторник, 30 октомври 2018 г.

Хлебчета с куркума


В сезона на тиквите, ти предлагам едни хлебчета, които ако си с достатъчно добро въображение, можеш да признаеш, че доста наподобяват формата на тиква, особено ако ги сложиш редом до някоя истинска такава. За по-голяма „автентичност“ хлебчетата са с куркума, т.е. не само от към форма ги докарвам да приличат на тиква, ами и на цвят! 

неделя, 21 октомври 2018 г.

Киш със спанак, сушени домати и козе сирене, гарантираното удоволствие от неделния брънч


Привилегията да превърнеш закуската в лек обяд и неусетно да преминеш от първата чаша кафе към първата чаша вино е преимущество, запазено за неделите. А англичаните са измислили и специална дума за това – brunch, комбинация между думите за закуска – breakfast и обяд – lunch. Брънчът е за онзи момент от неделята, когато като се събудиш вече е минало времето за закуска, а до времето за обяд остава още малко. Точно тогава е перфектното време за един киш като този, който ти предлагам днес – киш със спанак, сушени домати и козе сирене, който освен вкусен е и красив.

неделя, 7 октомври 2018 г.

Сицилианска капоната


Пътуването ни до Сицилия преди няколко седмици ме вдъхнови веднага след завръщането ни да приготвя няколко типично сицилиански блюда, едно от които е капонатата. За самото пътуване ще ти разкажа в някоя от следващите си публикации, като сега все пак ще ти покажа  няколко снимки от местата, които посетихме, за да се потопиш частично в сицилианската атмосфера, докато се запознаваш с рецептата за капоната. 

Капонатата е ястие от патладжани,  домати и лук, които изобщо не са ни чужди и по никакъв начин не си мислим, че съчетанието им ще ни изненада откъм вкус. Да, ама не! (както казваше преди време един tv водещ). Като прибавиш към тривиалната комбинация на патладжан с домати, лук и чесън, малко маслини, каперси (в някои версии и рибки аншоа), стрък целина, оцет, мед и кедрови ядки се получава едно доста интересно съчетание на вкусове, което изненадва привикналото на лютеница и имамбаялдъ българско небце. Може да се сервира като предястие или като разядка, наред с други от този род, а може и като гарнитура към месно ястие, изборът е твой.
Естествено и за капонатата има множество версии, като съвсем нямам претенции да съм се запознала с всички, но попрочетох доста, включително и предложението в най-новата ми готварска книга, която си донесох от Сицилия Sicily Favourite Recipes, Traditional Cooking, като накрая си направих собствена компилация, която ти представям.

събота, 8 септември 2018 г.

Галет със сини сливи, нектарини и орехи



Френското „galette“ е едно доста широко понятие и може да обхване голямо разнообразие от  печива с различни сладки или солени пълнежи, включително вид палачинки от елда, популярни в някои части на Франция, и дори видове бисквитки във френскоговоряща Канада. Най-често обаче "галет" се отнася до тарт от маслено тесто, който не изисква характерната за тарта форма за печене, а е в свободна, леко грубовата форма и затова се нарича още и рустик тарт.
Както споменах, галетите могат да бъдат сладки или солени. Когато пълнежът  е от зеленчуци, сирене или месо, от един лист маслено тесто получаваш едно добро основно ястие. По-често галетите се пълнят с плодове, захар или други подсладители и се сервират за десерт. За един базов галет наистина имаш нужда само от три съставки: маслено тесто, плодове и захар. Върху тази основа можеш само да надграждаш с ядки, сметана, мед, шоколад, сирене и други съставки според вкуса и предпочитанията. Най-популярният десертен галет е ябълковият, но и от плодовете с костилки, като праскови, нектарини, кайсии и сливи стават чудесни галети, какъвто е този, който ти предлагам днес.


петък, 31 август 2018 г.

Фета Буюрди


По-малкото е повече – това нелогично на пръв поглед твърдение е вярно в много случаи и почти винаги що се касае до гръцката кухня – само няколко съставки, приготвени по изключително простичък начин, са достатъчни, за да получиш едно вкусно ястие. Такова е положението и с днешното ми предложение – плочка сирене фета, отгоре наредени кръгчета домати, чушки и по желание червен лук, заляти със зехтин, подправени с риган и лют пипер и покрити с настъргано кефалотири или друго твърдо сирене, запечено на фурна в малък глинен съд, докато сиренето се разтопи. 

четвъртък, 16 август 2018 г.

Бриам и скордаля – гръцки постен гювеч и гръцка чеснова разядка


Бриам и скордаля – две типично гръцки рецепти, които се предлагат в почти всяка таверна наред с мусака и пастицио и които ти предлагам да сервираш заедно за повече удоволствие от вкусовете. И двете ястия се приготвят изключително лесно, като за бриама, който всъщност си е един постен гювеч, си отдели единствено малко повечко време за печене, необходимо, за да могат всички зеленчуци да се сготвят много добре и да смесят хубаво вкусове и аромати.
В „твоя“ бриам можеш да замениш или да добавиш зеленчуци, според предпочитанията ти и пак ще получиш вкусно ястие. Бриам е пример за това, как в гръцката кухня от няколко простички продукта се прави пълноценно ястие с минимални усилия. Това традиционно ястие се сервира като основно, а с добавения зехтин като единствена мазнина е типичен образец на „средиземноморската диета“.
Сервирай със скордаля или парченце фета и филийки препечен хляб и ще се насладиш на едно типично лятно гръцко ястие.

сряда, 1 август 2018 г.

Диня и сирене по гръцки за лятно настроение


Лятото тази година в България е като динята, 92% вода, но без нейната сладост и свежест. С  голям копнеж за истинско лято, предлагам класическата лятна комбинация на диня със сирене, този път по гръцки, за поне малко лятно настроение.
  
  

неделя, 22 юли 2018 г.

Почивка на Халкидики, бугаца с крем, плажове, таверни, залези ... „Welcome to Paradise, my friend!“


Една лятна почивка в Гърция може да е емоционално предизвикателство дори и когато избереш не особено екзотична дестинация като полуостров Халкидики. Хубавото време, плажовете, таверните с вкусна храна и перфектно обслужване, свежите сутрини и вълшебни  залези  и тук са ти гарантирани. Не е нужно да пътуваш до Пелион, за да обърнеш съзнанието си към спокойния и лесен (поне видимо) живот на местните жители или до плажовете близо до Парга и Левкада, за да се почувстваш на екзотичен остров. Всичко това можеш да си осигуриш и  като отседнеш в някое от десетината селца на Касандра, първия ръкав на Халкидики, както направихме ние. Този път вълнението преди самата ваканция беше свързано не с очакването на нещо ново и непознато, а с предвкусването на вече видяното и харесано, на вече опитаното, с предварителното мислено изживяване на срещата ни с познати хора и най-вече с нашия любим съдържател на таверна, Костас, който неизменно ще ни посрещне с широка усмивка, прегръдка и с вълшебното „Welcome to Paradise, my friend!“. Какво друго му трябва на човек!
Халкидики е изключително популярно за българите място за почивка и всеки все нещо поназнайва и ако още не е бил лично тук, то със сигурност има неколцина познати, които са му разказвали, така че аз сега няма да ти досаждам с подробности. Ще се опитам само да ти представя някои детайли, ще нахвърлям идеи и ще се спра на моменти, които може да те заинтригуват, да ти се видят полезни или просто да ти харесат дотолкова, че да им отделиш малко от свободното си време.
Започвам с една рецепта, как да си направиш бугаца с крем, гръцка баница с крем, която се сервира топла, чието родно място е град Серес и която е изключително популярна на Халкидики и, естествено, е мнооого вкусна. След това ще ти кажа кога и къде можеш да посетиш истински селски пазар, от който да си купиш пресни плодове, зеленчуци, маслини, мед, зехтин, сирене и какво ли още не, от самите производители на прилични цени. Ще те заведа на някой и друг плаж, в някоя и друга таверна и накрая ще приключим със спиращи дъха гледки и залези. Готов ли си!?



петък, 22 юни 2018 г.

Бирено тирамису с шамфъстък, десерт за шампиони


Когато си правил един десерт по класическа рецепта десетки (и повече) пъти, идва времето на импровизациите. Такъв е моят случай с любимото тирамису - не че сме спрели да го харесваме и в обичайния му вид, но колко по-интересно е да импровизираш, напр. с формата, като го направиш като шарлота (както ти го предложих преди време) или с основните му съставки, като замениш кафето и виното марсала с тъмна бира и добавиш шамфъстък, наред с какаото и шоколада, както направих този път. Получи се наистина прекрасен десерт, достоен за специални хора и поводи.
  

събота, 16 юни 2018 г.

Панакота с бял шоколад и лавандула за SO into FOOD


Юнският брой на сп. SO into FOOD е посветен на едни от най-емблематичните представители на италианската кухня – пица и панакота и мога да кажа, че тематичният избор е особено сполучлив. И при двете предложения съществуват толкова много както класически варианти, така и възможности за интерпретации с тях, че могат да провокират и най-богатото въображение. Подходящи са за всеки сезон, но като че ли лятото им дава най-голям шанс да блеснат със своето многообразие. И макар че всички вкъщи много обичаме пица,  аз се спрях на идеята за десерт и направих един изключително подходящ за лятото вариант - панакота с бял шоколад и лавандула, гарнирана с кайсиев сос и бадемов пралин. В успешното съчетание на вкусовете на кайсиите и лавандулата и друг път съм се убеждавала, при Ottolenghi's Apricot, Walnut and Lavender Cake, и затова сега изобщо не се колебах в избора си. Млечно-сметановата желирана текстура е с приятен кадифен нюанс от шоколада, който се оценява допълнително в контраст с хрупкавия пралин, а ароматите на ванилията и лавандулата, допълнени с вкуса на кайсиите и бадемите, те пренасят в горещ летен ден, в който времето е спряло и единствено удоволствието от една перфектна хапка е от значение.



А явно съм провокира и интереса на момичетата, които стоят зад реализирането на идеята на сп. SO into FOOD, защото снимка на моята панакота не само се появи на Фейсбук страницата на списанието преди да излезе самия брой, но и е нейната актуална корица  (Cover Photo)

Благодаря ви, момичета!