„...можеш да задържиш
стрелките на един и половина докогато си искаш.
-
Така ли
правите тук? – попита Алиса.
Шапкаря скръбно поклати глава.
-
Не и
аз! – отговори той. – Миналия март се скарахме с него и оттогава за каквото и
да помоля, Времето отказва да го изпълни! Сега вечно е шест следобед.
Алиса изведнъж проумя.
-
Затова
ли на масата има толкова много прибори за чай? – попита тя.
-
Да,
затова – въздъхна Шапкаря. – Вечно е време за чай ...“*
Boulangerie e patisserie! Тези две думи във Франция ме
караха да искам времето да спре като в „Алиса в страната на чудесата“ и вечно
да е време за закуска. Да влизам отново и отново в някоя от многобройните
пекарни и сладкарници, а най-добре да са от типа пекарна-сладкарница, където се
замайваш от аромата на прясно изпечената багета и маслото в топлите, хрупкави
кроасани. Но погледът ти не спира само на печивата, вниманието ти веднага е
привлечено от пъстрата витрина със сладкарските изделия, които дори и в
най-простичкия вариант, са шедьоври на кулинарното изкуство – еклери, тарти,
мадлени, наполеони, макарони, целувки и бисквити във всевъзможни комбинации на парено и маслено тесто и още повече предложения на кремове, пълнежи и украси... Няма
нищо по-хубаво от закуска с прясно изпечен кроасан, кафе и за разкош някое от
сладкарските творения!