Понасям жегата, но не и
студа, или поне не продължителния студ, а в края на тази седмица температурите не
се спират на 2-3 градуса под нулата, а падат и се задържат доста по-надолу. Нямам
никакво желание да си показвам дори носа навън. Но пет дни от седмицата няма
как да не излизам, трябва да ходя на работа. А след работния ден, придвижвайки
се някак си към къщи, не мисля за нищо друго, освен как по-бързо да се добера
до топлинката – топлинката на дома, топлинката на удобни домашни дрехи,
топлинката на чаша чай или горещ шоколад. Малко след или едновременно с тези първи приятни
минутки идва и въпросът за вечерята. Една топла, направо гореща гъста супа с
пилешко месо и зеленчуци е правилният отговор. Доверявам се на една традиционна
рецепта от белгийската кухня и не бъркам.
събота, 28 януари 2017 г.
петък, 20 януари 2017 г.
Ашуре с киноа и амарант
С каквито и уводни думи да
започвах тази публикация за турската кухня и по-специално за турските десерти,
все ми звучаха като клишета и ги изтривах, но все с нещо трябва да започна,
така че ще ме извиниш, ако звуча банално J Малко е да се каже, че турската кухня е изключително
разнообразна и богата, тя е направо разточителна на продукти, подправки, вкусове и аромати.
През вековете турската кухня се е формирала, възползвайки се от разнопосочни културни влияния, основно от Централна
Азия, Персия и арабския свят, балканските и кавказките народи. Като многовековна империя Турция е възприела чуждото и в кулинарията и го направила свое като на свой ред е повлияла кухнята не
само на балканските народи, а и тази на Австрия, Унгария, Италия. Днес всички
балкански народи продължават да използват типични за турската кухня ястия като
свои национални, а голяма част от използваната широко кулинарна лексика има
турски корени.
Богатството на турската
кухня се проявява във всички кулинарни раздели - месни и зеленчукови ястия,
риби и морски дарове, супи, салати и мезета, кебапи, пилафи, сарми и мусаки,
бюреци и други тестени изделия, но като че ли най-разточително е при десертите.
Баклава, локум, халва, кадаиф, реване - всеки знае какво е, но пък едва в Турция
разбира, че всеки от тези десерти има десетки разновидности, само баклавата освен
с фини точени кори, сироп и орехи, може да е с мед, локум, шоколад, плодове и
различни ядки, а формите ѝ са в почти всички геометрични фигури. За абсолютен
повелител на десертите се счита кадаифът и особено неговата разновидност кюнефе
- два пласта кадаиф с плънка от прясно
сирене, залято със захарен сироп и поднесено с бита сметана и ядки (няма и
най-малък полъх на мисъл за съвременно здравословно хранене, нали!?).
Днес обаче, ще си направим
ашуре, което също се смята за специален десерт в Турция. Приготвя се основно от жито, захар, сушени плодове, розова вода и ядки, но също
като другите десерти има много разновидности.
Аз си избрах един
нетрадиционен вариант с популярните в последните години амарант и киноа от
книгата на Ивелина Иванова 50 неустоими десерта като
не се придържах на 100% към рецептата.
събота, 14 януари 2017 г.
Виена, Café Sacher и … петифури Захер!
Още през октомври миналата година, ти разказах (или поне се опитах) за феномена Виенско кафене и по-специално за посещенията ми в някои от най-известните виенски кафенета
като умишлено пропуснах Café Sacher. Пропуснах го, защото точно това кафене се свързва най-вече
с прочутата виенска торта Захер, на която исках да обърна специално внимание, а
тогава се бях фокусирала върху друг виенски специалитет – ябълковия щрудел.
Е, днес вниманието ми е
изцяло върху торта Захер - една от най-популярните
торти в света, виенската класика е в репертоара на почти всяка сладкарница и малцина
са тези, които все още не са вкусвали един или друг вариант на този сладкиш.
„Моят“
вариант е под формата на петифури.
А поводът беше именият ми ден преди два дена. Миналата година направих тарт с рикота по римски и гръцки бадемови курабийки за почерпка за същия този ден, но тази година времето ми стигна само за петифурите, но те пък станаха доста и имаше за всички.
понеделник, 9 януари 2017 г.
Хляб-кравай със запечен камембер - специална рецепта без специален повод или дестинация
Когато в почивния ден навън
максималната температура е минус 10, не излизаш, стоиш си на топличко и имаш
предостатъчно време, дори без повод, да си приготвиш нещо по-специално или нещо,
което изисква малко повече време от времето за една обикновена вечеря. Това и
направих вчера, а именно: хляб във формата на венец или кравай със запечен
камембер в средата.
сряда, 4 януари 2017 г.
Една равносметка без неприятни емоции или кои са 10-те най-посещавани публикации в блога за 2016г.
Настъпването на всяка нова година се свързва и с някаква равносметка, било в личен, било в професионален план – какво ни се е случило през
изминалата година, какво сме или не сме постигнали и/или преживели и т.н. И
понеже покрай хубавите спомени, все ще се намерят и някои не толкова приятни случаи
и преживявания, на мен точно този момент с равносметката никога не ми се е нравил особено (може би и
затова този празник не ми е най-любим)! Равносметката относно този блог обаче,
е съвсем друга работа – няма негативни емоции, няма неприятни моменти -
най-много да ми е необходимо малко време за преглед на статистиката, за да
открия, например, кои са десетте
най-посещавани (а защо не и прочетени!) публикации за изминалата 2016г. За мое
удоволствие, публикациите с рецепти и
тези без рецепти (само за пътуванията) са представени по равно – 5 на 5!
неделя, 1 януари 2017 г.
Щастлива и слънчева 2017-та година!
Пожелавам на всички много здраве, късмет, любов, благополучие, радост и вдъхновение!
Честита Нова Година!
Шомлой Галушка |
Абонамент за:
Публикации (Atom)