събота, 28 януари 2017 г.

Waterzooi – традиционна белгийска гъста супа с пилешко месо

Понасям жегата, но не и студа, или поне не продължителния студ, а в края на тази седмица температурите не се спират на 2-3 градуса под нулата, а падат и се задържат доста по-надолу. Нямам никакво желание да си показвам дори носа навън. Но пет дни от седмицата няма как да не излизам, трябва да ходя на работа. А след работния ден, придвижвайки се някак си към къщи, не мисля за нищо друго, освен как по-бързо да се добера до топлинката – топлинката на дома, топлинката на удобни домашни дрехи, топлинката на чаша чай или горещ шоколад. Малко след или едновременно с тези първи приятни минутки идва и въпросът за вечерята. Една топла, направо гореща гъста супа с пилешко месо и зеленчуци е правилният отговор. Доверявам се на една традиционна рецепта от белгийската кухня и не бъркам.


петък, 20 януари 2017 г.

Ашуре с киноа и амарант

С каквито и уводни думи да започвах тази публикация за турската кухня и по-специално за турските десерти, все ми звучаха като клишета и ги изтривах, но все с нещо трябва да започна, така че ще ме извиниш, ако звуча банално J Малко е да се каже, че турската кухня е изключително разнообразна и богата, тя е направо разточителна на продукти, подправки, вкусове и аромати.
През вековете турската кухня се е формирала, възползвайки се от разнопосочни културни влияния, основно от Централна Азия, Персия и арабския свят, балканските и кавказките народи. Като многовековна империя Турция е възприела чуждото и в кулинарията и го направила свое като на свой ред е повлияла кухнята не само на балканските народи, а и тази на Австрия, Унгария, Италия. Днес всички балкански народи продължават да използват типични за турската кухня ястия като свои национални, а голяма част от използваната широко кулинарна лексика има турски корени.
Богатството на турската кухня се проявява във всички кулинарни раздели - месни и зеленчукови ястия, риби и морски дарове, супи, салати и мезета, кебапи, пилафи, сарми и мусаки, бюреци и други тестени изделия, но като че ли най-разточително е при десертите. Баклава, локум, халва, кадаиф, реване - всеки знае какво е, но пък едва в Турция разбира, че всеки от тези десерти има десетки разновидности, само баклавата освен с фини точени кори, сироп и орехи, може да е с мед, локум, шоколад, плодове и различни ядки, а формите ѝ са в почти всички геометрични фигури. За абсолютен повелител на десертите се счита кадаифът и особено неговата разновидност кюнефе -  два пласта кадаиф с плънка от прясно сирене, залято със захарен сироп и поднесено с бита сметана и ядки (няма и най-малък полъх на мисъл за съвременно здравословно хранене, нали!?).
Днес обаче, ще си направим ашуре, което също се смята за специален десерт в Турция. Приготвя се основно от жито, захар, сушени плодове, розова вода и ядки, но също като другите десерти има много разновидности.


Аз си избрах един нетрадиционен вариант с популярните в последните години амарант и киноа от книгата на Ивелина Иванова 50 неустоими десерта  като не се придържах на 100% към рецептата.

събота, 14 януари 2017 г.

Виена, Café Sacher и … петифури Захер!

Още през октомври миналата година, ти разказах (или поне се опитах) за феномена Виенско кафене и по-специално за посещенията ми в някои от най-известните виенски кафенета като умишлено пропуснах Café Sacher. Пропуснах го, защото точно това кафене се свързва най-вече с прочутата виенска торта Захер, на която исках да обърна специално внимание, а тогава се бях фокусирала върху друг виенски специалитет – ябълковия щрудел.
Е, днес вниманието ми е изцяло върху торта Захер - една от най-популярните торти в света, виенската класика е в репертоара на почти всяка сладкарница и малцина са тези, които все още не са вкусвали един или друг вариант на този сладкиш. 
„Моят“ вариант е под формата на петифури. 


А поводът беше именият ми  ден преди два дена. Миналата година направих тарт с рикота по римски и гръцки бадемови курабийки за почерпка за същия този ден, но тази година времето ми стигна само за петифурите, но те пък станаха доста и имаше за всички.

понеделник, 9 януари 2017 г.

Хляб-кравай със запечен камембер - специална рецепта без специален повод или дестинация

Когато в почивния ден навън максималната температура е минус 10, не излизаш, стоиш си на топличко и имаш предостатъчно време, дори без повод, да си приготвиш нещо по-специално или нещо, което изисква малко повече време от времето за една обикновена вечеря. Това и направих вчера, а именно: хляб във формата на венец или кравай със запечен камембер в средата.

сряда, 4 януари 2017 г.

Една равносметка без неприятни емоции или кои са 10-те най-посещавани публикации в блога за 2016г.

Настъпването на всяка нова година се свързва и с някаква  равносметка, било в личен, било в професионален план – какво ни се е случило през изминалата година, какво сме или не сме постигнали и/или преживели и т.н. И понеже покрай хубавите спомени, все ще се намерят и някои не толкова приятни случаи и преживявания, на мен точно този момент с равносметката никога не ми се е нравил особено (може би и затова този празник не ми е най-любим)! Равносметката относно този блог обаче, е съвсем друга работа – няма негативни емоции, няма неприятни моменти - най-много да ми е необходимо малко време за преглед на статистиката, за да открия, например, кои са десетте най-посещавани (а защо не и прочетени!) публикации за изминалата 2016г. За мое удоволствие, публикациите с рецепти и тези без рецепти (само за пътуванията) са представени по равно – 5 на 5!


неделя, 1 януари 2017 г.