петък, 20 януари 2017 г.

Ашуре с киноа и амарант

С каквито и уводни думи да започвах тази публикация за турската кухня и по-специално за турските десерти, все ми звучаха като клишета и ги изтривах, но все с нещо трябва да започна, така че ще ме извиниш, ако звуча банално J Малко е да се каже, че турската кухня е изключително разнообразна и богата, тя е направо разточителна на продукти, подправки, вкусове и аромати.
През вековете турската кухня се е формирала, възползвайки се от разнопосочни културни влияния, основно от Централна Азия, Персия и арабския свят, балканските и кавказките народи. Като многовековна империя Турция е възприела чуждото и в кулинарията и го направила свое като на свой ред е повлияла кухнята не само на балканските народи, а и тази на Австрия, Унгария, Италия. Днес всички балкански народи продължават да използват типични за турската кухня ястия като свои национални, а голяма част от използваната широко кулинарна лексика има турски корени.
Богатството на турската кухня се проявява във всички кулинарни раздели - месни и зеленчукови ястия, риби и морски дарове, супи, салати и мезета, кебапи, пилафи, сарми и мусаки, бюреци и други тестени изделия, но като че ли най-разточително е при десертите. Баклава, локум, халва, кадаиф, реване - всеки знае какво е, но пък едва в Турция разбира, че всеки от тези десерти има десетки разновидности, само баклавата освен с фини точени кори, сироп и орехи, може да е с мед, локум, шоколад, плодове и различни ядки, а формите ѝ са в почти всички геометрични фигури. За абсолютен повелител на десертите се счита кадаифът и особено неговата разновидност кюнефе -  два пласта кадаиф с плънка от прясно сирене, залято със захарен сироп и поднесено с бита сметана и ядки (няма и най-малък полъх на мисъл за съвременно здравословно хранене, нали!?).
Днес обаче, ще си направим ашуре, което също се смята за специален десерт в Турция. Приготвя се основно от жито, захар, сушени плодове, розова вода и ядки, но също като другите десерти има много разновидности.


Аз си избрах един нетрадиционен вариант с популярните в последните години амарант и киноа от книгата на Ивелина Иванова 50 неустоими десерта  като не се придържах на 100% към рецептата.



Необходими продукти за 8 чаши:

250 гр. жито (пшеница грухана)
75 г киноа
85 г амарант
120 г сварен нахут
50 г стафиди
100 г сушени смокини
1 с. л. настъргана кора от портокал
150 кафява захар
400 мл кокосово или прясно мляко
3 с. л. розова вода
50 г орехи счукани
Няколко пръчки канела или 1 с.л. канела на прах
1-2 с.л. сушени розови цветчета


Начин на приготвяне:

Житото се залива с 750 мл вода и се слага да заври. Сваля се от огъня1 покрива се с капак и се оставя през нощта във водата.

Добавят се амарантът и киноата и се слагат да се варят на тих огън около 20 мин., докато омекнат. Добавя се още вода, ако има нужда.


Сушените плодове се нарязват се на ситно.


Към сварените зърна се добавят нахутът и портокаловата кора, млякото, захарта и всичко се оставя 10 - 15 мин. на тих огън. В края на варенето консистенцията трябва да бъде като на по-рядък крем. 


Слагат се сушените плодове. Сваля се от огъня и се налива розовата вода. Разпределя се в купички. Всяка купичка се поръсва с орехови ядки и канела. След няколко часа ашурето започва да се сгъстява. Сервира се, след като престои поне 4-5 часа, гарнирано с розови цветчета.


Вкусно и полезно!

Няма коментари:

Публикуване на коментар