неделя, 6 март 2016 г.

На път до Метеора (и обратно, разбира се!)

Свързвам Гърция предимно с морето и в досегашните ни десетки пътувания до там сме посетили само три селища, които не са крайбрежни - Серес, Сидирокастро (разбираемо, най-близко до границата) и Литохоро  - градчето в подножието на Олимп, отправна точка за покоряване на най-високия връх на Олимп - Митикас. А и Литохоро е само на 6-7 км от Олимпийското крайбражие, така че, по-скоро, не се брои.
Този път обаче, се отправихме към вътрешността, далеч от морето (доколкото нещо в Гърция може да е далеч от морето), към Метеора - уникално творение, съчетание на чудесата на природата със съзидателната сила на човека.




Не го бяхме планирали предварително, решихме го на 3-ти март, резервирахме си хотел и на 4-ти март сутринта потеглихме, двамата със съпруга ми - дъщеря ни беше на ски-лагер в Добринище, а приятелите ни или вече си имаха други планове, или им се виждаше много път за два дни.

И въпреки че Метеора е много популярна и доста експлоатирана от туристически агенции, сайтове, блогове и списания дестинация, ще споделя и аз своите впечатления и най-вече снимки. Естествено, няма да пропусна и кулинарната страна на пътуването.

Метеора се намира на 2-3 км от град Калампака и селцето Кастраки, на около 530 км. от София по избрания от нас маршрут София - Кулата - Солун - Верия - Гревена - Калампака.   Стига се за около 6-7 часа, с минаването на границата и 2-3 спирания за кратки почивки. Ние пристигнахме към 14,30 часа в селцепо Кастраки и се настанихме в хотела - много добро местоположение, изключителна гледка, 


любезен персонал. От рецепцията веднага ни снабдиха с карта на местността, информация за времето, в което манастирите са отворени за посещения и книга-стравочник за Метеора на български, която да ползваме по време на престоя.

Метеора е един от най-големите и значими манастирски комплекси на Гръцката православна църква, включващ десетина манастира, от които 7  действащи (6 от тях отворени за посещения), построени на върховете на труднодостъпни високи скали, приличащи на каменни стълбове. Те се извисяват на около 400-600 метра надморска височина над Тесалийската равнина. Скалите са резултат на рядко геоложко явление. Образували са се преди повече от 60 милиона години и са били част от каменистото дъно на праисторическо море. От въздействието на водата, ветровете и промените в температурата са се оформили тези огромни каменни стълбове, получили названието Метеора (в превод от гръцки - „висящите скали“).

Манастирите датират от 11в., когато се заселват първите отшелници по скалите. През 1988 г. Метеора е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В манастирите се съхраняват уникални фрески, икони и стринни реликви.

Отворените за посещения манастири са: Света Обител "Преображение Господне", известен като "Голям Метеор", е най-големият от манастирите в Метеора. Света Обител "Варлаам" е вторият по големина манастир след "Големия метеор". Света Обител "Свети Стефан" - разположен в южната част на метеорския комплекс - той е един от най-лесно достъпните за посетителите, които стигат до входа му без особено усилие, най-богатият в Метеора, създаването му датира от 14-и век. Света Обител "Света Троица" е по-трудно достъпен, но скалата на Света Троица без съмнение е най-красививата и впечатляваща в Метеора. Заема площ от пет или шест декара, върху които са разположени двете черкви на манастира. Света Обител "Русану" и  Света Обител "Свети Николай Анапавсас".

Ето снимките, които говорят сами:  







 




















И след цялата красота, да споделя и разочарованието ни от заведенията за хранене - има ги в изобилие, както в Калампака, така и в селцето Кастраки. Ние успяхме да посетим две таверни, но и от двете останахме неприятно изненадани. Гръцката салата на едното място беше в доста умалено количество, с недобра визия и посредствено качество на продуктите. Поръчахме и уж класическо гръцко предястие "Червени чушки с фета", което беше изпълнено по следния начин - две небелени червени капии от консерва, пълнени със сирене фета и затоплени на микровълнова фурна. Всичко плуваше във вода от сиренето и пиперките, нямаше подправки, нищо!



В другата таверна ни поднесоха доста странен вариант на свинско шишче (сувлаки) - големи и неадекватно дебели парчета месо с дупка в средата (явно свалени от шиш), опечени на скара по крайно аматьорски начин - прегорели в краищата и сурови и жилави в сърцевината. Типично "туристическо" изпълнение, липса на каквито и да било кулинарни стойности. Определено никак не беше като на други места в Гърция, където сме свикнали храната да е изключително вкусна, приготвена с умение и внимание към всеки детайл. Тук явно огромният туристически поток, който осигурява и без друго регулярни посещения, е убил традиционно доброто гръцко обслужване и качествената и вкусна храна е заменена с доста по-евтин и нескопосан вариант - и като качество, и като количество. Но това, което най-много ни разочарова, е отношението: не беше грубо, невъзпитано или нещо фрапиращо, просто нямаше такова, персоналът беше безразличен, нямаше нищо от онова особено внимание (вкл. и десерта, на който сме свикнали, комплимент от заведенията), което да те накара да се върнеш отново - защото те не разчитат ти точно да се върнеш отново, след теб има много други сигурни клиенти. Единствено не ни разочарова качеството на маслините, които и в двете заведения опитахме, както и на плодовете, които си купихме от сергиите по пътя на излизане от Кастраки, преди разклона за Гревена.

И понеже ние много държим да ни е "вкусен" пътя, на връщане се отбихме в Сидирокастро, където сме посещавали доста пъти една таверна и винаги ни е било вкусно и приятно - O DIMOS Ouzotaverna  (80 Vasileos Konstantinou Street, 623 00 Sidirokastro). Така беше и този път. 




Всичко беше както сме свикнали и очакваме!

Няма коментари:

Публикуване на коментар