Тези дни се завърнахме от шестдневната ни семейна екскурзия до Кьолн, Лиеж, Брюксел и Амстердам. Видяхме нови места, опитахме нови вкусове, спомнихме си вече видяни и опитвани неща, върнахме се с много впечатления и идеи. Основно бяхме отседнали в Кьолн, а до останалите градове пътувахме с влак (с високоскоростните Thalys до Лиеж и Брюксел и Intercity-Express до Амстердам) - Кьолн е много удобна отправна точка - Лиеж е на 1 ч., Брюксел е на 1ч. и 45 м., Амстердам е на 2ч. и 40 м. път с влак, гарите са в центъра на градовете, не търсиш място за паркиране, избягваш по-ранното ходене, проверки и чакане по летищата. В Кьолн, Брюксел и Амстердам със съпруга ми сме ходили и преди, но сега искахме да ги покажем и на дъщеря ни. Бяхме планирали това пътуване преди атентатите в Брюксел и аз лично бях склонна да го пропуснем и да не рискуваме, но, в крайна сметка, решихме да не променяме първоначалните си планове - ако нещо ще се случва, то може да се случи навсякъде, не трябва да се поддаваме на страха (до някакви разумни граници).
И понеже Лиеж беше новото за мен място, споделям първо впечатленията си от там.
Предварително бях попрочела за града това-онова и знаех, че всяка неделя има голям пазар - най-големият и най-старият пазар в Белгия, на който се предлагало всичко, не можех да пропусна такава атракция, затова посещението в Лиеж беше планирано за неделя, 1 май.
Пристигнахме на централната гара - Liège-Guillemins - една от забележителностите на града - светлата, открита, модернистична конструкция на световноизвестния испански архитект Сантяго Калатрава ви кара да се чувствате не на гара, а на космическа площадка. Фактът, че в момента на гарата е разположена и експозиция "From Salvadore to Dali" засилва усещането за нереалност.
От гарата си взехме автобус № 1 (може и № 4) в посока Операта и разходката ни из града започна.
Лиеж е третият по големина град в Белгия, столицата на франкофонска Валония. Той е изграден още в римската епоха в удобната долина при сливането на реките Маас и Урт.
Минавайки покрай сградата на Операта,
тръгваме по Rue de la Regence, защото сме се запътили първо към неделния пазар.
Преди да стигнем, обаче, се спираме за по кроасан в една пекарна (Boulangeriе), от която неустоимо ухае на топъл хляб и закуски.
Стигаме до пазара - дълга редица разноцветни сергии се разтяга покрай реката. Местните хора го наричат Ла Бат (La Batte) по името на един от кейовете, на които се разполага. Тук, може да намерите всичко – от зеленчуци и сирена до дрехи, от печени пилета до живи птички... Но белгийците явно обожават зеленчуците. Изборът на зеленчуци на пазара поразява въображението: има всички видове целина и лук, алабаш и всички варианти на зелето, боба и граха, зимни репички и киселец, домати, пащърнак, моркови, гъби и артишок. Да не говорим за витлуфа, който на няколко езика се нарича точно така - това е белгийската цикория. Но най-вече ме порази количеството на предлаганите аспержи, бели и зелени. И как иначе, нали точно сега от април до юни е сезонът на аспержите. Тук в Белгия, особено на почит е бялата аспержа, наричана "Кралицата на зеленчуците". Ето и няколко снимки, за да е нагледно:
На пазара се продават и от известните лиежки гофрети Waffles de Liege, купуваме си и от тях - хрупкави, с мека вътрешност, ухаят на карамел, ванилия и канела.
Не стигаме до края на пазара, отклоняваме се по една странична улица и се отправяме към Place de Marche (Пазарният площад), в центъра на който е фонтанът Le Perron.
В сегашния си вид с четири лъва и трите грации, държащи борова шишарка с кръст отгоре, той е изпълнен през 1697 г. от архитекта Жан Делкур. Преди това тук е имало средновековна колонада, унищожена през 1468 г., когато бургундският херцог Шарл Смелият буквално съсипва Лиеж. Ето защо фонтанът се смята за символ на независимостта на Лиеж и Валония.
На Place de Marche се намират множество заведения,
също като местните, които напазарували от неделния пазар и ние се разполагаме в едно от тези заведения. Не сме гладни (след кроасан и гофрета), а и още няма 12 часа, поръчваме си горещ течен шоколад за дъщеря ни и две бири-различни за двамата - така можем да опитаме повече различни видови. Бирите пристигат със снакс. Много приятно!
Бирата е националната напитка на Белгия и не се нуждае от представяне. Достатъчно е да се каже, че не било възможно да се определи точното количество белгийски бири дори и заради Книгата на рекордите на Гинес, а всеки белгиец изпива за година около 150 л от тази напитка. Е, ние дори не се доближихме до тези рекорди, но положихме някакви усилия.
Продължихме по площада - срещу фонтана Le Perron се намира прочутата сграда на Кметството, която не е чак толкова непоносимо розово-лилава, но явно за местните хора и това им стига, за да я наричат „la Violette”.
Спираме на обширния площад "Св. Ламберт", където или по-скоро под площада е разположен музея Archeoforum de Liege - монументална инфраструктура на площ 3725 m², което го прави един от най-големите в Европа. Тук е и Съдебната палата на Лиеж.
Друга забележителност, съвсем наблизо, е свързана с факта, че прочутият писател Жорж Сименон, авторът на романите за инспектор Мегре, е роден тук - площад „Комисар Мегре“, на който на пейка се е разположил Сименон. На този площад е разположено и заведение La Maison du Peket.
Pèkèt е типична за Валония алкохолна напитка, ароматизирана с плодове от хвойна, напомняща холандския джин. Този плодов джин в ярки цветове се пие в малки чашки почти навсякъде, но ние не го опитахме. Следващият път няма да пропуснем.
Продължаваме към Катедралата на Лиеж. Отново заведения, отново бири.
Стигаме Катедралата.
Много, много приятен град, без тълпи туристи, с много заведения, много бира и вкусна храна. Препоръчвам топла лиежка салата salad liegeoise, печена бяла наденица boudin и за десерт отново гофрета.
Не забравяй да си закупиш и от известния Sirop de Liege - нещо като мармалад от ябълки, круши и фурми, много вкусно допълнение към палачинки, гофрети и други закуски.
Като завършек мога да кажа - посети Лиеж и се наслади на всичко, което предлага!
Няма коментари:
Публикуване на коментар