вторник, 31 декември 2019 г.

Шоколадова торта за новогодишната трапеза


Тази година като цяло премина за мен под британски знак, основно защото дъщеря ни първо избираше и кандидатстваше, а след това и стана студентка в Англия. Разбираемо и публикациите ми, колкото и малко да бяха, имаха английски привкус – още през февруари „сервирах“ едни селски пайчета ала Гордън Рамзи, а след това през март направих тост с авокадо и поширано яйце заедно с идеи за брънч в Бирмингам и Манчестър. Днешната шоколадова торта не е по английска рецепта, но е с една основна съставка, изключително популярна във Великобритания и Ирландия - стаут (stout), вид тъмен малцов ейл, който първоначално се прави в Ирландия като разновидност на портъра - Stout Porter. За разлика от чистия Porter, Stout оцелява и дори просперира, сигурно поради острия си контраст по цвят и вкус с така популярния Pilsener. За голямата популярност на стаута най-вероятно огромна заслуга има и маркетинговата стратегия на една от най-известните марки стаут в света Guinness.

неделя, 27 октомври 2019 г.

Лятна почивка на Пелион и рецепта за спецофай


След почти тримесечно отсъствие успявам най-после да се включа с публикацията си за лятната ни ваканция и не че си търся или дължа извинение за дългото си мълчание, но все пак да кажа, че си имам такива - изпращане на студентка в чужбина (Англия), ангажираност със строително-довършителни дейности по нещо ново, за което тепърва ще разкажа, горещото време и т.н. Но ето че днес, след смяната на времето, когато денят е с един час по-дълъг, вече съм седнала пред компютъра и ще се опитам да споделя не само малко снимки за почивката ни на п-в Пелион в Гърция и еднодневната екскурзия с корабче до о-в Скиатос, но и да те накарам да „вкусиш“ от един от специалитети за този регион – спецофай.


За селцата на п-в Пелион съм ти разказвала не веднъж – основно в Септемврийска почивка на Пелион и какво да правим, когато времето не става за плаж! и в Да похапнем кюфтенца от тиквички на балкона на Пелион, както и в една от първите ми публикации за Гръцката мусака. Но за разлика от преди, когато впечатленията ни бяха септемврийски, от края на лятото, тази година почти открихме сезона с една почивчица в началото на юли. И какво да ти кажа, всичко си беше не просто както трябва, а направо в повече – и слънцето, и морето, и плажа, и кръчмата, и храната, със само един-единствен недостатък – не ни стигна времето, малко ни беше, искахме още поне някой и друг ден, но ..., знаеш как е. От друга страна, почивките може би затова са кратки, за да не ни стигат, да не ни дадат време да видим недостатъци, да копнеем цяла година за тях и да чакаме с нетърпение мига, в който пак ще чуем успокояващото No stress! No stress!, произнесено провлачено, със силен гръцки акцент от сина на собственика на любимата кръчма... Пелион е мястото! ... и за малко Скиатос!

събота, 27 юли 2019 г.

Лятна шоколадова торта с малини



Лятото е времето на леките десерти и тази торта е точно такава – лека, свежа и сочна. И всичко това с едни най-обикновени продукти. Лекотата и сочността на блатовете идва от употребата на олио вместо масло и на нискомаслено прясно мляко с лимонов сок (в оригиналната рецепта се използва buttermilk или мътеница), а свежестта е от малините в съчетание с крема сиренето. По същата рецепта приготвях вече кексчета, украсени с ананасови цветчета, и когато дойде време за избор на торта за рождения ден на дъщеря ми преди три дни, изобщо не се чудих този път каква да е тя – шоколадова с малини, естествено!

неделя, 23 юни 2019 г.

Фокача с тиквички


Фокачата или традиционния италиански плосък хляб, гарниран със зехтин и подправки, или със зеленчуци, сирена или маслини, е поредното тестено изделие от италианската кухня, наред с пицата и пастата, които сравнително често с удоволствие приготвям вкъщи.
Когато приготвям фокача, си позволявам за основно ястие да предложа само супа или салата, и според мен това е напълно достатъчно, но често се случва впоследствие да добавям на масата я сирена, я колбаси, защото аромата на топлия хляб с подправки отваря такъв апетит, че една супичка или салатка не са достатъчни, да го задоволят J. Но какво пък, ако веднъж на седмица или две, му отпуснем края! Чаша вино, бяло или червено, според сезона и предпочитанията, е задължителна. Фокачата, също като пицата и пастата, е благодатна за интерпретации. Може да е най-простичка, гарнирана само със зехтин и чесън или по-богата, с маслини, лук, сирене или различни зеленчуци.
Днес ти предлагам фокача с тиквички, много свежо съчетание, подходящо за началото на лятото, също като кюфтенцата от тиквички или фритатата с тиквички и цветовете им.


неделя, 9 юни 2019 г.

Ягодова шарлота


Шарлота е класическа френска торта като под това име не се разбира торта с определен вкус и по определена рецепта, а се крие начина на приготвяне – форма, покрита с бишкоти, пaндишпaн или мacлeн xляб, която ce пълни c плoдoвe, ĸpeм, най-често баварски, мyc или cмeтaнa, ĸoитo ce жeлиpaт. Toзи дecepт изглeждa cлoжeн зa нaпpaвa, нo вcъщнocт изиcĸвa caмo мaлĸo пoвeчe вpeмe. За произхода и наименованието на тортата се разказват различни истории като най-популярната е, че шарлотата е измислена от прочутия френски готвач Мари-Антоан Карем, който я нарича така в чест на единственото дете на бившия си работодател Джордж IV, принцеса Шарлот и на дъщерята на неговия нов работодател Цар Александър I като в негова чест шарлотата е наречена и руска или russe.  Шарлотите са много подходящи за празничен повод, защото позволяват да се направят различни украси, да се завържат с панделка и ефектно да се поднесат. Във формата на шарлота могат да се поднесат някои от класическите десерти като тирамису напр., но най-често те са посветени на определен плод като ягодовите са едни от най-вкусните и най-атрактивните, каквато е и тази, която ти предлагам аз.

вторник, 14 май 2019 г.

Мъфини с много семена


Въпреки, че с поддържането на този блог най-вероятно създавам впечатлението, че предпочитам „чужди“ вкусове и начин на хранене, то истината е, че в ежедневието си съм по-скоро привърженик на сезонното и локално хранене. Убеждението ми, че най-полезни за човека са продуктите, които се добиват около обичайното му местопребиваване и в естествени условия, си остава твърдо, макар и често, поради различни причини като любопитство, удобство, желание за разнообразие и др., да не се съобразявам с него. Именно това ми убеждение ме накара една вечер да не изпълня желанието на дъщеря ми да сготвя за нея киноа със зеленчуци, а да заменя киноата с просо. Тъкмо бях прочела, как просото има почти същите „супер“ хранителни качества, но е за предпочитане, тъй като се отглежда и по нашите географски ширини. Да, но доброто ми намерение, не беше прието с одобрение, тъй като вкусът на просо със зеленчуци, не беше съвсем същия като на киноа със зеленчуци, да не говорим, че отне повече време за приготвянето му или накратко получи се една невкусна, закъсняла вечеря L. Наченатият пакет с просо получи място в кутията ми с различни видове брашно, захар, семена, ядки и др., с които мисля всеки уважаващ себе си кулинарен блогър разполага във всеки един момент, за да е готов, ако му попадне някоя интересна рецепта J.  И точно такава се оказа рецептата, публикувана преди няколко дена от Дейвид Лебовиц в блога му – рецепта за мъфини с много семена (и зърна). Веднага привлече вниманието ми, защото аз обичам наличните ми продукти да влизат в употреба, а какво по-добро нещо от рецепта с има-няма 17 съставки, вкл. и просо.

неделя, 5 май 2019 г.

Пилешко с паста орзо, алтернатива на агнешко с ориз


По Гергьовден менюто е предопределено – зелена салата, агнешка чорба с дреболийки, агнешко по гергьовски, дроб сърма и това е. Ама има хора, които не ядат агнешко, и за тях остава една зелена салатка, с репички за цвят J. Затова днес предлагам алтернатива – пилешко с един вид дребна паста, приличаща на ориз - орзо по италиански или критараки по гръцки, много разпространена в средиземноморската кухня, а у нас се среща и под името "арпа фиде"  и я има почти във всеки магазин при пастите. Готви се бързо и е много подходяща за съчетаване с пилешко, което също се готви бързо (освен ако не става дума за някоя домашна кокошка). 

неделя, 21 април 2019 г.

Торта Колибри (Hummingbird Cake) за Цветница


За Цветница, имения ден на дъщеря ми, правя торта. Всяка година различна, за да е по-интересно и да има изненада, но все гледам да е или с цветна украса като Шоколадовата торта с желирани цветя или козуначената торта с крем муселин, или с цветно име като торта Маргарита. Тази година тортата е по-скоро плодова, но цветният елемент отново присъства.  Избрах да направя торта Колибри, която първо ме заинтригува с името си, след това със съставките си. Тя е доста необичайна - приготвя се с олио, а не с масло, съдържа повече плодове, отколкото брашно, сместа не изисква разбиване, и противно на името си, не съдържа никакви птици.

понеделник, 15 април 2019 г.

Козуначена плетеница


Великден наближава, така че е крайно време да се включа и аз с някое печиво, което доста прилича на козунак, но в никакъв случай не е толкова трудоемко и времеемко. Все пак е добре да си пестим силите за самия Великден J. Предлагам ти едни подобни на кифлички или руло плетеници с плънка от сушени плодове и орехи. Съставките са почти същите като на всяко великденско печиво, независимо дали става дума за английските великденски кифлички Hot Cross Buns, за  Schiacciatadi Pasqua от Тоскана или за лимецовите козуначета с орехова плънка, но тъй като все пак има известни разлики, които не са само във формата, мисля, че и днешното ми предложение заслужава специален пост в блога.


неделя, 31 март 2019 г.

Vermicelli alla Siracusana - паста по рецепта от района на Сиракуза, Сицилия


Тази публикация е едновременно закъсняла и подранила – закъсняла, защото се явява продължение на миналогодишните ми есенни публикации за Сицилия и подранила, защото е с една по-скоро лятна рецепта, която изисква зрели патладжани, домати и чушки. Но ... сега ми дойде вдъхновението. Зеленчуците може да не са с качеството и вкуса на тези, узрели естествено на лятното слънце, но въпреки това създават настроение и носят наслада.
Vermicelli alla Siracusana е една рецепта за паста от района на Сиракуза, видно от самото й наименование. Вече ти разказах за сицилианските градове Катания и Таормина като споделих рецепти, типични за Сицилия като капонатапаста ала Норма и за десерт – касата. Всички рецепти, и сладките и солените, се отличават с една подчертана наситеност на цветове и вкусове, целият колорит на този южен остров, Сицилия, е пренесен и в чиниите. Същото се отнася и за днешното ми предложение, уж простичко, а като се вгледаш, нищо не му липсва. 

петък, 22 март 2019 г.

Шоколадови кексчета с цветчета от ананас


От пътуването ни до Англия си донесох едно кулинарно списание, което ме привлече с корицата си – кексчета, украсени с цветчета от ананас. Знаех, че щом намеря време, веднага ще се заема с тези цветчета, които грееха като малки слънца. Е, днес намерих нужното време и без особен повод, освен настъпването на пролетта, ти представям едни много шоколадови кексчета, украсени с ананасови слънчогледчета.


вторник, 19 март 2019 г.

Тост от домашен пълнозърнест хляб с авокадо и поширано яйце и идеи за брънч в Бирмингам и Манчестър


В началото на март двете с дъщеря ми си позволихме едно кратко пътуване до Англия, което беше планирано за разглеждане на два от университетите, изпратили й оферта, преди да вземе окончателното си решение, но в действителност се яви и като известна разтуха от тъжно събитие и като едни перфектни Mother Daughter Days.  
Отседнахме в Бирмингам, тъй като беше удобен за пътуванията ни и макар в началото да бях леко скептична към прекарването на времето ни точно в този град, известен по-скоро като промишлен, бях много приятно изненадана от облика и атмосферата на втория по население град в Обединеното кралство. Стремежът на града да придобие лице на културна столица и магнетична туристическа дестинация е видим навсякъде и не случайно статистиката го нарежда на 4-то място във Великобритания по брой на посещаващи го туристи. Препоръчвам го на всеки и най-вече на любителите на приятните заведения, има в изобилие пъбове, кафенета и заведения за хранене от всякакъв тип и с разнообразна по вид и националност храна. Другият град, на който ще спра вниманието ти, е Манчесър, където също има какво да се види и опита и да се придобие известна представа за излъчването му, дори и за кратко време. Третият град, до който пътувахме, беше Ковънтри, като от него не добихме кой знае колко впечатления, едно, защото основната ни цел беше университетски комплекс извън града, друго, защото точно този ден времето не беше много благосклонно за разходки и снимки. Така че, ще се огранича до Бирмингам и Манчестър.

Изборът на заведенията, които посетихме, беше основно на дъщеря ми, като си признавам, че на мен всяко от местата много ми хареса, както като интериор, така и като атмосфера и като вкус на храната. С удоволствие ти представям едно много успешно предложение на тост с авокадо и поширано яйце, което присъстваше в менюто и на двете от брънч заведенията, на които ще се спра по-подробно днес.

събота, 9 февруари 2019 г.

Кезекухен с малини



Преди няколко месеца бях на едно много приятно събиране, организирано от Петя Аргирова, авторката на блога Ухае на ..., за което тя беше приготвила един невероятно вкусен кезекухен. (За тези, които не знаят, ще поясня, че Käsekuchen е немският вариант на чийзкейка, и се превежда по същия начин – сладкиш със сирене, като в случая с кезекухен частта със сиренето се изпълнява от простичката и добре позната в България извара.) И така, няколко дни след събирането, потърсих рецептата на Петя, събрах продуктите и направих един чудесен кезекухен, като спазвах стриктно рецептата, без да импровизирам и да се отклонявам. Получи се наистина много вкусен сладкиш, който оттогава все ми е в ума и търсех повод да повторя. Покрай Коледа и Нова година поводи не липсваха, но пък заради непретенциозния вид, който е далеч от празничен, кезекухенът все беше изместван от други по-фотогенични представители на сладкишите като тортата Червено кадифе или медената торта с маскарпоне и малини напр..  Но това беше до днес, тъй като във варианта, който ти представям сега – мраморен, с малини, гарниран със сметана и още малини, кезекухен е с доста по-привлекателен външен вид, а и вкусът му е една идея по-лек и свеж.

неделя, 3 февруари 2019 г.

Селски пайчета ала Гордън Рамзи


Напоследък Англия, разбирай цялото Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, е доста споменавана вкъщи, не само покрай злополучния (според мен) Брекзит, а и покрай актуалната семейна тема – избора на университет от дъщеря ни, така че тези пайчета, които ти предлагам днес, се явиха някакси логичният избор за употребата на малко домашно смляна каймичка. В зависимост от преобладаващия вид месо в каймата, пайчетата се наричат и по различен начин, тези с агнешко месо са овчарски (shepherds pie), а тези с телешко - селски (cottage pie). Ако погледнеш в Уикипедия, ще видиш, че рецептата за селски пай се споменава още в далечната 1791г. или по времето, когато картофите са обявени за годна за консумация култура, достъпна и за бедните. 
Първоначално се приготвял от остатъци от печено месо, което се покрива с картофено пюре, запича се и се сервира с още картофено пюре отстрани.
Съвременната версия на това ястие съвсем не се ограничава само до месо с едни простички картофи, а се допълва със съставки като зеленчуци, подправки, вино или бульон, масло и прясно мляко или яйца, за да се получи едно наситено с вкусове и аромати ястие, достойно за всяка трапеза.

неделя, 6 януари 2019 г.

Родопски пататник и катък


Новата 2019 година я посрещахме в Родопите, в една вила навътре в планината, в близост до местността „Хайдушки поляни“, по пътя между хижа „Момчил юнак“ и хижа „Преспа“. Посрещнахме Новата година с добра компания, богата трапеза и здраво (снежно) време, дано така да ни върви през цялата година! 
Имахме само два дни на разположение, но си изкарахме чудесно – навън на снега, на разходка до съседните хижи или вътре във вилата около камината и голямата трапезна маса, всичко допринесе за едно много приятно прекарване, дори (или може би и заради) бутането и дърпането на някои от колите, оказали се не съвсем пригодни за снежните планински пътища или предварителните приготовления на празничната трапеза в леко тесничката за всички ни кухня. Така, дружно, три деца, един тинейджър и осем възрастни (само дъщеря ни единствено ни липсваше, но така е с порасналите деца, навършили цели осемнадесет години, имат си собствени компании и други занимания - всичко по реда на нещата и времето...) изпратихме старата и посрещнахме новата година. На хубаво място като Родопите, където всичко ни харесва – планината, храната, местните хора; където се зареждаме с положителна енергия за известно време напред и така по-лесно се връщаме към ежедневния градски живот.  По-лесно е и защото можем и вкъщи да си пренесем някои от зареждащите моменти – планината няма как да пренесем, но традиционните родопски ястия можем да пробваме да си ги приготвим и вкъщи като на първо време предлагам едни по-семпли рецепти, които всеки може да изпълни като пататника и катъка.

сряда, 2 януари 2019 г.

Честита нова 2019 година!

Пожелавам на всички да сме живи и здрави, да обичаме и да уважаваме най-близките си и да им го показваме ежедневно, да се радваме на малките неща тук и сега, защото всеки миг е безценен!

Новогодишен хляб