неделя, 6 август 2017 г.

Ваканция във Франция - от Алпите до Прованс. Част първа - Шамони Мон Блан

От Лазурния бряг до Ла Манш, от Париж до Прованс, от Алпийските върхове до долината на Лоара… няма как да видиш всичко от Франция наведнъж, но можеш да започнеш от някъде, както направихме най-после и ние. Видяхме малка част, но мисля, че добихме представа и материал за размисли и бъдещи планове. Престоят ни беше разделен на две, в двете много различни една от друга области на Франция - Савойските Алпи и Прованс. През първата половина бяхме отседнали в Шамбери, откъдето посетихме Шамони-Мон-Блан, Анси и Лион, а през втората половина се настанихме в малкото люберонско селце Сеньон (Saignon), откъдето пък ходихме до Авиньон, Екс-ан-Прованс и по-малките градчета наоколо.   
Nos vacances françaises е вече зад гърба ни, но сега пък ми предстои не по-малко приятната част от споделянето на впечатленията, местата, снимките и изобщо моментите, които по някакъв начин задържаха вниманието ми. А впечатленията ми са много и разнообразни – предимно положителни като имаше и някои разочарования или по-точно разминавания с очакванията, което обаче не се отрази на цялостната оценка на пътуването ни като едно от най-интересните. Няма да се спирам на подробности, ще ти разкажа и най-вече ще ти покажа само най-важното, колкото да събудя любопитството ти и сам да тръгнеш към твоята ваканция във Франция.
И така, започвам с Шамони Мон Блан или накратко Шамони, разположен в департамент От Савоа на регион Рона-Алпи в подножието на Алпите и на най-високия връх в Европа – Мон Блан.

Долината Шамони пресича най-високата част от Алпите, осигурявайки смайващи планински гледки и терен, изключително подходящ за любителите на зимните спортове. Нищо чудно, че Шамони е избран за домакин на първите зимни олимпийски игри през 1924 г.


Но макар и един от най-известните зимни курорти, Шамони има определено какво да предложи и през лютото. И докато привържениците на екстремните преживявания – катерачи, парапланеристи, планински колоездачи и др. са в стихията си, ние, далеч не толкова екстремните любители на планината, имаме възможност да се изкачам до съседните на Мон Блан върхове с кабинков лифт: на 3842 м до Егий дю Миди или на 2526 м до Льо Бревен.
Ние сме се избрали Aiguille du Midi за нашата „среща на върха“ с лифта, който държи рекорда за най-високо вертикално изкачване в света – от 1035 м до 3842 м надморско равнище и за най-дълъг кабел без пилони (1500 вертикални метра).
Преди да се насочиш към Шамони е добре да провериш прогнозата за времето, защото Алпите са това, не е шега работа, дори и през лятото времето може да е доста неприятно. Носи си и връхна дреха, защото на върха си е студеничко.
Началната лифт станция се намира лесно, има табели. 

От там се купуват билети като заедно с билетите получаваш номер на кабината, в която ще се возиш и час на потегляне на същата тази кабина. Ние трябваше да почакаме около 40 минути за нашата кабина, но чакането не е досадно, защото наоколо има какво да видиш и правиш. Можеш да гледаш как по-сериозните планинари се подготвят, или да погледаш парапланерите как се реят в небето, просто да си вземеш кафенце и да си поседиш, или да хапнеш кроасан или друга закуска от пекарната на станцията - неочаквано вкусни са за това толкова туристическо място.

И така неусетно идва и часа за нашата кабина.

Пътуването продължава 20 минути като има междинна станция на 2,310 метра, Plan de l'Aiguille. 



Може да си вземеш билет и само до тази станция. Гледките не са като тези по-нагоре, но пък имаш възможност да се насладиш на обяд в Refuge du PlanJ
Тук някъде е границата между последната зеленинка и голите скали.
Ние обаче продължаваме покрай скали, ледници и урви. 
Нагоре всичко вече те оставя без думи, само гледаш и запомняш, защото виждаш неща, които са за цял живот.
 Влизаме в облак.
Излизаме от облака и пред очите ни е стена от скали.
 
 Продължаваме над скалите и пристигаме:

След като пристигнеш на крайната станция на лифта, на излизане от кабината, ти съобщават номера на кабината за връщане и часа. Имахме около два часа на разположение за гледки и снимки. 
Цялото съоръжение е доста интересно, на няколко нива, със стълби около скалите, тераси на различни височини и посоки – имаш възможност за пълна панорамна гледка.

Как са направили всичко това ми е толкова трудно да си представя, колкото и строежа на египетските пирамиди или Кьолнската катедрала! Но стремежът на някои хора да се извисят над обикновеното и достъпното винаги е движил човечеството напред. И нагоре!

Та чак до върха.


Мон Блан, 4810 м - най-високият връх в Европа, за който в интерес на истината спорят Франция и Италия, тъй като той се намира на границата между френския департамент От Савоа и италианската област Вале д’Аоста, въпреки че официално Мон Блан принадлежи на Франция от 1796 година, когато кралят на Сардиния отстъпва областта Савоя на Френската република.
Освен, че имахме късмет с времето - ясно и слънчево, успяхме да "хванем" и нещо като дъга около върха - вижда се в горния ляв ъгъл на първата снимка най-горе.
Няма да пиша провече суперлативи, само ще покажа още малко снимки с гледки от Егий дю Миди:
Имаш възможност да се пробваш и за едно от новите планински приключения в Европа (официално открито в края на 2013-та) - Step Into The Void (Стъпка в нищото) (включено е в цената на билета за лифта). Казват, че идеята е дошла от стъкления мост над Гранд Каньон. Инсталацията представлява стъклена кабина, прозрачна от всички страни. 

Стъклената панорама е на 3842 метра височина и наистина не е за хора със слаби сърца, а и има доста голяма опашка. Част от нашата малка групичка не се нареди на опашката за стъклената кабина, а избрахме друга атракция – Summit 3842 Café (аз кулинарен фен ли съм или какво!). Тук се предлагат някои от савойските специалитети като tartiflette, супа, сандвичи, сладкиши, пържени картофи:) и избраното от нас Savoie platter – плато колбаси и сиренца на Алпите и бутилчица вино Savoie. 


Всичко това, докато се наслаждаваш на уникалната гледка към долината Chamonix от едната страна и на Мон Блан - от другата, благодарение на големите прозорци. Тъй като на мен ле-е-еко  ми се виеше свят от височината и разредения кислород, почивката в кафенето ми дойде много добре.
Времето горе е напълно достатъчно, за да се насладиш на всички гледки.
В ранния следобед се качихме на кабинката за надолу и си тръгнахме от това невероятно място.

Предстоеше да разгледаме и самото градче Шамони.



Много приятно градче, по главната уличка на което има много кафенца, бирарии, ресторантчета, магазини, цветя и
 

паметникът на Орас Бенедикт де Сосюр (инициатора за първия опит за изкачване на Мон Блан) и Мишел-Габриел Пакар - той и Жак Балма заедно са първите хора, изкачили Мон Блан още през 1786 г..

Уморени от гледки и впечатления някой има нужда от нещо сладичко (във Франция сме все пак), а други сядаме за по биричка (нищо, че сме във Франция),

след което си тръгваме от Шамони.

Един незабравим ден. И само този ден да ни беше останал от Франция, пак щеше да е достатъчно.

Следва:
Част втора - Анси, Шамбери, савойската кухня и рецепта за тартифлет

4 коментара:

  1. Танче, страхотен пътепис :))) ей така и аз го разбирам катерачеството с лифт и плато със сирена на върха. Много хубаво и организирано разглеждане, поздравления :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси много, Ева! Хубавото си е хубаво, няма две мнения! ("катеренето" с лифт и платото имам превид :))

      Изтриване
  2. Прекрасно! Толкова зареждащо, освежаващо и красиво! Пресъздала си и усещането и мястото много добре, Таничка! Благодаря ти, че сподели!

    ОтговорИзтриване
  3. Върна ме отново на тези невероятни места с невероятни приятели,БРАВО

    ОтговорИзтриване