неделя, 24 декември 2017 г.

Calissons d’Aix – марципановите сладки на Прованс

Сладката емблема на Прованса безспорно са бадемовите сладки calissons с плодов привкус, идващ от захаросания сушен пъпеш и портокал.

Calissons са традиционни френски сладки, състоящи се от гладка, бледо-жълта, хомогенна паста от захаросани плодове (основно пъпеш и портокал) и смлени бадеми, покрити с тънък слой захарна глазура. Calissons имат текстура не по-различна от тази на марципан, но с плодов аромат.


Смята се, че рецептата за тези сладки произхожда от средновековна Италия. Появата на калисони в Прованс се свързва с втората сватба на крал Рене д’Анжу през 15-ти век. Други предполагат, че в съвременната си форма се появяват едва през 16 век, тъй като тогава бадемите се установяват като култура в Прованс.
Независимо от произхода и точната дата на появата им, тези марципанови сладки се намират навсякъде из Прованс и няма как да ги пропуснеш. 


Спокойно обаче можеш да си ги приготвиш и далеч от Прованс, тъй като са изключително лесни, не се пекат и са много подходящи за коледна и новогодишна почерпка.

Calissons често са бадемовидни или във формата на ромб и  традиционно се свързват с град Екс-ан-Прованс, за когото се говори, че е вторият (след Париж) най-красив град на Франция.

Преди разходката из града, предлагам рецептата, която е адапитарана от тази тук.

Необходими продукти за около 20-25 сладки:
300 г марципан
100 г захаросан сушен пъпеш или смес от захаросани сушени плодове (пъпеш, лимонови корички, кайсия и др)
50 г захаросани портокалови корички
1-2 с. л. вода от портокалов цвят или ванилова есенция
 вафлени, оризови или кори за баница на сач
за глазурата:
1 белтък
200 г пудра захар
1 ч. л. лимонов сок

Начин на приготвяне:

Захаросани плодове се слагат в кухненски робот заедно с водата от портокалов цвят/вониловата есенция и се мелят за кратко. Добавя се нарязаният на парченца марципан и всичко се смила заедно.


Сместа се разточва между 2 слоя хартия за печене на пласт с дебелина 1 см. Горният слой хартия се отстранява и върху сместа се залепва лист вафлена кора. Пластът се нарязва на формички, които се обръщат да засъхнат с кората надолу.

Белтъкът се разбива със захарта и лимоновия сок на много гъста паста. Намазва се върху сладките. След около 2 часа белтъкът се втвърдява. Сладките се съхраняват в кутия на сухо място. Може да се украсят със стопен тъмен шоколад, може и да не се украсяват, въпрос на избор.


А сега ти предлагам малка разходка из Екс-ан-Прованс или накратко Екс, като започваме от бул. Мирабо – булевардът със съвършените пропорции, които следват правилото на Леонардо да Винчи да „оставиш улицата толкова широка, колкото са високи сградите“. Фонтаните, чинарите от двете страни на улицата, красивите сгради и многото кафенета, правят разходката по булеварда наистина много приятна.

След това се отклоняваме по някоя от преките на север и през лабиринт от тесни улички и малки площадчета, се озоваваме в не по-малко приятната част на стария град, където се намират кметсквото от XVII век с часовниковата кула, старият епископски дворец и красивата готическа катедрала „Свети Спасител“.


Весели празници!


Няма коментари:

Публикуване на коментар