сряда, 6 януари 2016 г.

Panforte di Siena (Панфорте)

След Венеция се премествам малко по на юг, към Сиена, Тоскана, откъдето произлиза следващият десерт. Панфорте е един от най-известните кулинарни продукти на Сиена, приготвя се през цялата година, но най-вече е част от зимните празници. И тъй като зимните празници съвсем не свършват с Коледа и Нова година, а през януари се нареждат поне половин дузина имени дни, си мисля, че моментът е подходящ за този десерт.


Съдържа много сушени плодове и ядки, а многообразието от подправки и плътна текстура дава името му Панфорте, което означава „силен хляб“. Говори се, че традиционният Панфорте съдържа 17 съставки, по 1 за всеки район (контрада) в Сиена.

Неговата история датира от Средновековието, когато сладкишът се нарича Panpepato заради добавянето на пипер като съставка. Първоначално той се приготвял от продавачите на подправки, които са били тогавашните фармацевти. Panpepato се приемал не само като храна, но и като лек, поради наличието на множество подправки в тестото.

Благодарение на Via Francigena продуктът се разпространява и извън територията на Сиена. Рецептата за Panpepato остава непроменена през вековете до 1879 г., годината, когато кралица Маргарита Савойска посещава Сиена. В чест на посещението й, местен продавач на подправки прави версия на сладкиша със слой от ванилов аромат и захар отгоре вместо черен пипер. Хората на Сиена представят тази "бяла" версия на сладкиша на кралица Маргарита и го наричат "Panforte Margherita" в нейна чест. Този по-деликатен вариант е този, който все още се продава и днес.


Консистенцията е плътна, ароматът е сладък, с привкус на захаросани плодове, бадеми и намек на подправки. От 2014 Panforte di Siena е защитено географско наименование.
Да си приготвиш Панфорте не е никак трудно. Просто трябва да се увериш, че имаш всички съставки на разположение.


Адаптирано от тази рецепта.

Дозата е за 1 сладкиш с диаметър 24 см. 

Продукти:
100 гр. брашно
200 гр. сушени смокини, нарязани на едро
100 гр. орехови ядки
200 гр. сурови бадеми, бланширани, леко запечени и нарязани на едро
1 ч.л. какао
1 ч.л. канела
1/4 ч. л. семенца от звезден анасон, смлян
1/4 ч.л. карамфил, смлян
Щипка индийско орехче, настъргано
Щипка прясно смлян бял пипер
Семенцата от ½ шушулка ванилия
захаросана кора от портокал
кора от лимон
150 г захар
150 г мед
50 мл вода
пудра захар за поръсване

Начин на приготвяне:

Брашното се смесва с какаото и подправките. Добавят се смокините, ядките и портокаловата кора. Сместа се разбърква добре, така че всички продукти да се покрият с брашно.

Фурната се нагрява на 160°C. Форма за кейк или тава с диаметър 24 см. се покрива с хартия за печене.

Захарта, медът и водата се смесват в тенджера и се оставят на умерен огън да заврат. Варят се 10-15 минути, докато сместа леко се сгъсти. Проверява се за готовност като се капне капка от сиропа в чаша със студена вода. Ако капката запази формата си и не се разлива, сиропът е готов.

Горещата смес от захар с мед се изсипва при останалите съставки и с бързи движения с лъжица се разбърква, докато сместа стане хомогенна. Трябва да се работи бързо, защото захарно-медената смес стяга почти веднага. Сместа незабавно се разпределя във формата и се заглажда на повърхността с лъжица, намокрена в топла вода. 


Сладкишът се пече в предварително нагрятата фурна за 15-20 минути. След това сладкишът се изважда от фурната, изчаква се да изстине напълно, преди да се премести в чиния за сервиране (за повече удобство, заедно с хартията за печене) или върху дъска. Поръсва се с пудра захар,


нарязва се на парчета, за предпочитане на по-малки парчета, като бонбони, предвид по- твърдата и наподобяваща карамелен дъвчащ бонбон консистенция,


и се сервира




 или се опакова за подарък.





Подарък от мен са и няколко снимки от слънчева Сиена в този снежен януарски ден:










1 коментар:

  1. Личният ми фаворит в десертите на Таня до момента беше Crostata con fichi e noci... След като опитах Panforte di Siena обаче съм сериозно разколебана. Като смел почитател на подправките (понякога дори в крайни измерения) бих препоръчала рецептата на всички. Освен това консистенцията, напомняща "карамел му", успешно създава усещането за неподправена детска радост от вкуса на сладкото, но с далеч по-пикантен и зрял вкус. Опитайте задължително, в никакъв случай няма да допуснете грешка!

    ОтговорИзтриване