неделя, 28 август 2016 г.

Ваканция в Тоскана - изобилие за всички сетива! Част трета - един ден в Кастилионе дела Пеская, на Тиренско море!

Тоскана не е само зелени хълмове, лозя, полета със слънчогледи и пшеница, пасища и маслинови горички, т.е. все типични пейзажи, които се явяват във въображението на почти всеки, когато се спомене Тоскана и които ти показах и за които ти разказах в първа и втора част на моята поредица за тази красива област от Италия. Тоскана граничи и с две морета - с Лигурско море на северозапад и с Тиренско море на югозапад, и разполага с цели 633 км крайбрежна ивица (за сравнение, крайбрежната ивица на България е 354 км). Така че беше крайно време да видим и морето на Тоскана. Търсейки на картата и в справочниците къде точно на морето да отидем за един ден, така че хем да не пътуваме дълго, хем да не е напълно случайно място или пренаселен моден курорт, се спряхме на Кастилионе дела Пеская  и не сбъркахме – насладихме се на чисто море, пясъчен плаж, гори от пинии, градче с история още от времето на етруските и чудесна кухня.






Кастилионе дела Пеская е живописно рибарско градче в провинция Гросето в Тоскана. Намира се на 100 км от Сиена, на 80 км от Монталчино (нашата отправна точка) и на двайсетина километра северозападно от град Гросето и е част от известната с красивата си природа област Марема (Maremma). Кастилионе е известен най-вече със своите плажове, стария град и незамърсената природа.


Още приближавайки града средиземноморските пинии спират погледите ни - тук те са навсякъде. От Кастилионе дела Пеская, на цели 15 км на юг, се разпростира една от най-старите и ценни за природозащитниците крайбрежна борова гора в Италия, Pineta de Tombolo, в която доминират  pini domestici. 





Пристигаме, намираме паркинг близо до един от плажовете и се отправяме към морето - нещо средно между българското и гръцкото или хърватското (знаете географските им имена :)) - по-солено от българското, но не колкото гръцкото или хърватското, така че не е и толкова кристално бистро, което не пречи същото това море и плажовете наоколо многократно да бъдат обявявани за най-чисти в Италия от националната неправителствена природозащитна организация Legambiente, вкл. и  през 2015 г. 


Поплажувахме и вече е време за обяд, а и не е полезно да се стои на слънце много-много, така че се отправяме в търсене на добро място за хапване. 

Поразходихме се из уличките до пристанището 



 



и позагледахме менюто пред няколко заведения по Corso della Liberta. 



Подобно на самия град, в който зелената природа и морето се прегръщат, и кухнята му е като микс от морски и планински специалитети, но тъй като сме на морето все пак, изборът ни спира на Il Marinaio Ristorante e Pizza




Не съжалихме нито за миг след като се настанихме, защото и на теб се е случвало да избереш заведение и да започнеш да се питаш дали не си направил грешния избор и съседното заведение всъщност да е по-добро! Е, тук дори не ми мина през ума тази мисъл, а направо си поръчахме бутилка вино.

За ядене аз и съпругът ми си поръчахме две неща - Cacciucco alla livornese, гъста супа от риба и морски дарове по ливорнски (от Ливорно), за която бях чела и исках отдавна да опитам, но все не стигахме до Ливорно и порция Fritto misto grande - пържени калмари, скариди и дребни риби с кошничка панирани спагети и краставици - истинско пиршество за сетивата! Погледай и ти!




И какво е обядът без десерт, еспресо и накрая малка серенада :)





След обяда се отправяме да видим една от най-фотографираните сгради в Маремма - Casa Rossa Ximenеs 




Тук ще направя малко историческо отклонение. През шестнадесети век, езерото на Castiglione се е разпростирало на около петдесет квадратни километра и е било едно от най-обширните в Тоскана. Голяма част от низините на Марема са били мочурливи блатисти места, в които се разпространявала малария и средната продължителност на живота за тези, които живеели в тях или в близост до тях е била двадесет и две години.
Три века по-късно по време на управлението на Pietro Leopoldo di Lorena (херцога на Лотарингия) e започната систематична рекултивацията на блатата на Марема. Херцогът поръчва на йезуита математик Леонардо Ксименес да проучи и планира необходимите интервенции за пресушаване на блатата и ликвидиране на маларията.
Ximenes смятал, че с предотвратяването на смесването на сладководната с морската вода ще сложи край на миазмите от застоялите блата, а с това и на  маларията. И така, "La Fabbrica delle Cateratte" (съоръжение от шлюзове), наречено Casa Rossa, е построено между 1767 и 1768 година, като основен инструмент за рекултивиране на блатата на Castiglione.
Днес сградата не функционира по предназначение, а е превърната в музей и е отправна точка за разглеждане на природния резерват "La Diaccia Botrona" - важна екосистема, блатиста зона с уникални характеристики от международно значение, тъй като тук се намират много защитени природни видове.  Достъпът до защитената зона е безплатен и с добър телескоп могат да се видят различни видове птици, като ястреби, чапли, диви гъски и патици и др. Diaccia Botrona е едно от малкото места в Италия, където живеят фламинго. 


Ние не видяхме нито една от тези птици, тъй като лятото не е най-добрият сезон за наблюдения, както се оказа, но дори и само разходката до Casa Rossa ни беше достатъчна.
Време беше да си вземем довиждане с Castiflione della Pescaia.



А ако нямаш възможност скоро да посетиш това приятно градче, можеш да си пуснеш филма Manuale d'Amore 3 - един от епизодите във филма е сниман точно в Castiglione della Pescaia!


Няма коментари:

Публикуване на коментар