неделя, 2 април 2017 г.

Schiacciata di Pasqua - тосканският козунак

Остават две седмици до Великден, така че имам време да пробвам някоя и друга чуждестранна великденска рецепта, преди да се съсредоточа върху традиционните за българската ни трапеза козунаци, яйца и агнешко. Миналата година пробвах английските великденски кифлички Hot Cross Buns, а тази година вниманието ми се спря на Schiacciata di Pasqua от Тоскана (каква изненада!). А ако трябва да съм по-конкретна, избрах версията, която се приготвя в Сан Джиминяно, където този тоскански великденски сладък хляб, много наподобяващ нашия козунак, се нарича sportellina.

Доста е сложно с италианската кухня – не само че е разделена на регионален принцип и се говори за кухнята на отделната област в Италия – Тоскана, Емилия-Романя, Лигурия, Ломбардия, Венето и т.н.,  ами и в самата област има варианти на дадено ястие – това, което се приготвя в Сиена е коренно различно от това във Флоренция (естествено!), напр., но пък така разнообразието е още по-голямо и за любопитни хора като мен винаги ще има нови, неизпробвани и изненадващи комбинации.

Рецептата на днешната публикация е от блога Jul’s kitchen (Джулия беше изключително любезна да отговори на моето запитване с какво да заменя един от ликьорите в нейната рецепта, за което много й благодаря😊) с елементи, най-вече за разделянето на процеса и количеството от рецептата от блога на Emiko Davies.


Необходими продукти за две козуначета:
около 1 кг бяло пшенично брашно
42 г прясна мая/1 кубче
100 мл прясно мляко
5 яйца на стайна температура
300 г кафява тръстикова захар (или бяла кристална)
80 г зехтин екстра върджин
50 г масло
20 мл ментов ликьор/ликьор Strega
50 мл ликьор морашино  (черешов ликьор)
Сок от ½ портокал
5 г анасонови семена
Щипка сол
1 белтък за намазване

Начин на приготвяне:
Брашното се пресява.
Стартер (тесто майка). В голяма купа се разтваря маята в 100 мл хладко мляко. Добавя се 200 г от брашното и се омесва лепкаво тесто. Оформя се на топка, поръсва се с брашно и се оставя да втасва на топло за около 1,5 часа или докато започне да се надига. 

Анасоновите семена се накисват в портокаловия сок
Първо втасване. В голяма купа се слага около 400 г от брашното,  прави се кладенец и в него се добавят 3 яйца, 150 г от захарта, солта, 40 мл зехтин, 25 г резтопено масло, половината количество от ликьорите.  Меси се с миксер с приставката за тесто или с дървена шпатула. Получава се лепкаво тесто. Оставя в купата да втасва около 2 часа или докато си удвои обема.

Второ втасване. Към тестото се добавят останалите продукти - 2 яйца, 150 г захар, 40 мл зехтин, 25 гр. масло, 400 г брашно, ликьорите и портокаловия сок с анасоновите семена. Отново се омесва лепкаво тесто и се оставя да втасва около 1,5 часа или докато си удвои обема.

Приготвят се три кръгли форми за торти, по възможност с диаметър най-много 20-22 см., с хартия за печене се оформя борд, за да може козунакът да се надига нагоре.

Трето втасване.  След като обемът се е удвоил, тестото се разделя на 2 еднакви или не съвсем (в зависимост от съдовете, в които ще се пече). Понеже сетстото е доста лепкаво, най-добре е да се раздели с ъце, намазани с мазнина, оформят се две топки и се поставят във формите за печене. Оставят се на топло място за 4-5 часа, а най-добре за през нощта. Обемът трябва да се утрои.

Фурната се загрява на 180°C и след като козуначетата са втасали, повърхността се намазва с разбит белтък. 

Пекат се за 45-50 минути или докато са перфектно изпечени и тъмно кафяви отгоре.

Фурната се изключва и козуначетата се оставят във фурната за няколко минути. След това се изваждат и се оставят да изстинат напълно преди да се разрежат. Е, това с чакането е най-трудната част, как да не си отрежиш едно топло, топло парче от това чудо. Сервира се с шоколад, най-добре с формата на яйчица, и тосканското десертно вино Вин Санто или друго десертно вино.


Няма да пропусна и този път да ти предложа разходка из тосканското бижу - Сан Джиминяно, за което съм  ти разказвала в публикацията Телешко задушенос бяло вино и шафран или какво да правим с две бутилки Vernaccia di San Gimignano? 


И само да напомня - моят блог, който ти в момента разглеждаш, е номиниран в конкурса „Годишни награди за кулинарни блогъри“, организиран от Блоговодител и то в две категории:
Категория „Жител на света“  – най-добър блог с чуждестранни рецепти
и
Категория „Кулинарни пътешествия“ - най-добър блог, съчетаващ кулинарни рецепти и пътеписи
Ще се радвам да ме подкрепиш, ако имаш желание и харесваш блога ми. Сайтът за гласуване е Кулинарни награди.
Не пропускай да гласуваш във всички категории. Всички номинирани са много интересни и заслужават специално внимание.
Гласуването става много лесно. Отиваш горе в менюто на сайта на "Гласувай" и оттам имаш два варианта или да се впишеш с Фейсбук профила си или с профила си в Блоговодител (или да създадеш такъв ако нямаш). Оттам следват 10-те категории. Като гласувайш във всички категории, се включваш в томбола за награда от партньорите на конкурса. Благодаря предварително на всеки гласувал за моя блог! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар