Вариация торта Шварцвалд за ценители
Юни е, време е за десерт с череши. И колкото и да е оскъдна реколтата от череши тази година, все ще се намери половин килограм за една от най-известните немски торти - Schwarzwälder Kirschtorte, кръстена според някои не на планината Шварцвалд в Германия, от чийто регион произхожда, а на черешовото бренди Schwarzwälder Kirschwasser, което се използва като съставка в рецептата на тортата. Тортата е от шоколадови блатове, бял сметанов крем и череши или вишни между блатовете. Традиционно блатовете и черешите се напояват с Kirshwasser.
И както и друг път съм споменавала, когато нямаме някакъв специален повод, предпочитам да не правя една цяла торта, а да направя някакви малки, единични десерти и затова идеята в книгата Deutsche Küche neu entdeckt! за Торта Шварцвалд в буркани, много ми хареса и я заимствах, както се казва:) Ето я и моята интерпретация!
Необходими продукти:
За блатовете:
42 гр. масло, разтопено
60 гр брашно
1/4 ч.л. сол
30 гр какао на прах
4 големи яйца
135 гр бяла кристална захар
1 ч.л. ванилен екстракт
За крема:
250 г сирене маскарпоне
50 г заквасена сметана
150 мл прясно мляко
100 г пудра захар
1 ч.л. ванилена есенция
За черешите:
100 мл ликьор Амарето или Disaronno
250 гр череши без костилките
За сиропиране и украса:
100 мл студено еспресо
50 г тъмен шоколад
няколко череши с костилките и дръжките
Начин на приготвяне:
Черешите се обезкостяват, заливат се с ликьора и се оставят да се мариноват в хладилника поне 24 часа.
Маслото се разтапя и се оставя настрана.
Фурната се загрява на 180°С. Подготвя си тавичка с диаметър 25 см, в която ще печете. Дъното се покрива с хартия за печене. И дъното и стените се намазват с част от разтопеното масло. Приготвяте си и 5-6 бурканчета (от едновремешните за лютеница) или чаши с равно дъно.
В купа се смесват брашното, солта и какаото.
В съда, които ще се ползва за водната баня, се налива гореща вода и се слага на котлона така, че да не ври силно. Яйцата и захарта се смесват в дълбока огнеупорна купа или друг подходящ съд и се разбъркват с миксера, колкото да се смесят. След това купата се поставя върху съда с къкрещата вода. Яйцата се бият до получаването на бледа на цвят смес около 5 минути. Сваля се от огъня (водната баня) и се продължава с разбиването с миксера на висока скорост, докато сместа се охлади, сгъсти и започне да се точи на понделка от бъркалките, за около още 5 минути. Добавя се ванилената есенция.
На три пъти се добавя брашнено-какаовата смес и се разбърква внимателно с шпатула. Няколко лъжици от сместта внимателно се ръзбъркват с разтопеното масло, след което тази смес се връща към останалата смес за блата, разбърква се внимателно с шпатулата. Полученото тесто се изсипва в предварително подготвената тава и се заглажда.
Пече се на средно ниво във фурната, за 15-20 минути. Готовността може да се провери с клечка за зъби. Добре опеченият блат се е отделил от стените на тавата.След като се извади от фурната се оставя за 10 минути във формата, след това се изважда и се оставя да изстине напълно върху решетка.
След това блатът се разрязва на две с остър нож за хляб или със специална за това тел. С форми за сладки се изрязват кръгчета, с диаметър малко по-малък от този на приготвените бурканчета или чаши.
Кремът:
Сиренето се разбива със заквасената сметана, млякото и пудрата захар на гладък крем.
Черешите се отцеждат от ликьора. Ликьорът се запазва за сиропирането.
Следва подреждането на съставките в бурканчетата. Първо блат, сиропира се с по една чаена до супена лъжица ликьор и еспресо, след това крем, няколко от отцедените череши, пак крем, блат и така докато се запълни бурканчето. Завършва се с блатче, което само се сиропира.
Десертите се оставят в хладилника за мин. 3-4 часа преди да се сервират. Изненадващо вкусни са, поне за мен, всичките аромати (на ликьор, череши, какао, ванилия, кафе, масло, сирене маскарпоне), сочността на блатчетата, текстурата на крема, напоените в ликьора череши така се съчетават, че се получава едно завършено, много приятно усещане, което те кара да не спреш, докато не свърши всичко в чашата/бурканчето. Добре, че не направих цяла, голяма торта! Вкусът леко напомня на този на Тирамису, опитай, няма да съжаляваш!
Коментари
Публикуване на коментар