Сицилианска касата – шарена, богата на вкусове, с древна история, като самата Сицилия

Cassata или Cassata siciliana е традиционен сладкиш от Сицилия, Италия. Касатата е торта от пандишпан, напоен със сироп, с пълнеж от сирене рикота, пудра захар, шоколад и захаросани плодове. Смята се, че рецептата за касата произхожда от Палермо още от 10 век, когато е под мюсюлманско управление. Арабското име al-Qassāṭỉ (касато-майстор) се споменава за първи път в Корлеоне през 1178 г. Арабската дума qas'ah, от която касатата най-вероятно произлиза, се отнася до купа, която се използва за оформяне на тортата. Освен това, касатата е с обвивка от марципан, оцветен в зелено, бяла глазура и украса от захаросани плодове. Аз нямам специална форма, в която се прави касатата, но това не ме спира да пробвам да направя тази торта - шарена, богата на вкусове и с корени назад в историята, като самата Сицилия.

Рецептата е от Малката голяма готварска книга и от Traditional Cooking Sicily Favourite Recipes.

Необходими продукти за торта с диаметър 20-22 см:

За пандишпановия блат:

6 яйца

150 г захар

2 ч.л. настъргана лимонова кора

100 г бяло пшенично брашно

100 г царевично брашно

Щипка сол

За сиропа

100 мл вода

2 с.л. захар

1 с.л. Ликьор Марашино и 2 с.л. вино Марсала (или 2 с.л. ром)

За пълнежа:

750 гр сирене рикота (3 кутийки по 250 гр.)

210 гр пудра захар

30 гр шоколад

25 гр захаросани плодове, нарязани на ситно

За декорация

200 гр марципан оцветен със зелена боя или

180 гр. марципан

20 гр. тахан от шам фъстък

Микс захаросани плодове

За глазурата

175 гр пудра захар

1 белтък

1 ч.л. лимонов сок

Начин на приготвяне:

Приготвяне на пандишпана:

Специфичното при пандишпана е, че не се използват набухватели, а се разчита на мехурчетата в белтъците, за да се постигне желания обем и пухкавост на блата.

Фурната се загрява на 170 градуса С.

Приготвя се форма за торта с диаметър 25 см. като се намазва с масло и се посипва с брашно.

В купа се пресяват и смесват двата вида брашно.

Яйцата се разделят в две купи на белтъци и жълтъци. Белтъците се разбиват със солта до ниво „меки връхчета“, след което се добавят две с.л. от захарта и разбиването продължава до твърди връхчета. Жълтъците заедно с останалата захар се разбиват, докато захарта се разтопи и кремът почти си утрои обема.

Белтъците се добавят  много внимателно към жълтъчения крем като се разбъркват  леко, а не енергично с гумена шпатула, с движения отдолу нагоре, така че да не им спадне обемът.

Пресятото брашно се добавя на няколко пъти, най-добре като се пресява отново, и се разбърква също много внимателно, така че да се усвои от сместа, без да й спадне видимо обемът.

Сместа се изсипва във формата за торта и се пече 35-40 минути като през първите 10-15 мин. не се отваря фурната. Проверяваме за готовност с клечка за зъби, трябва да излезе от кекса, без полепнало тесто по нея.

Готовият блат се изважда от фурната и се оставя да се охлади във формата за десетина минути, след което рингът се освобождава и блатът се обръща върху решетка докато изстине напълно.

С остър нож блатът се разрязва надлъжно на две.

Приготване на сиропа:

Водата със захарта се кипва и се оставя да ври за 3-4 минути до леко сгъстяване. Оставя се да изстине, след което се добавя ликьорът и десертното вино.

Приготвяне на пълнежа:

В голяма купа се смесват сиренето рикота и пудрата захар. За да е по-гладка плънката, се прекарва през цетка. Добавят се нарязаният на ситно шоколад и захаросаните плодове и се разбърква добре.

Сглобяване на тортата:

Приготвя се форма за торта с диаметър 20-22 см. като се покрива със стреч фолио.

Марципанът се разточва на дълга лента с дебелина 0,5 см, ширина 8 см и дължина равна на диаметъра на формата на тортата.

С помощта на ацетатна лента, се изрязва правилна лента, която се поставя от вътрешната страна на ринга на формата за торта.

От получените два блата се изрязват два кръга с диаметър половин сантиметър по-малък от диаметъра на формата, в която ще се сглобява тортата. От останалия блат се изрязват триъгълничета с основа 2-3 см.

Единият кръг се поставя на дъното на формата. 

Отстрани, по вътрешната страна на ринга на формата за торта се подреждат триъгълниците, изрязане от блата, като се редуват един триъгълник с основата надолу и един с основата нагоре, докато се обиколи целия ринг.

Пандишпанът се напоява с 2/3 от сиропа.

В получената форма от пандишпан се изсипва пълнежът от рикота. Отгоре се поставя другият кръг от пандишпановия блат и се полива с останалия сироп. Тортата се покрива със стреч фолио и се прибира в хладилника за минимум 4 часа.

Тортата се изважда от хладилника, отстранява се горното стреч фолио и се обръща върху чиния за сервиране.

Отстранява се ринга на формата, след което дъното на формата и стреч фолиото.

Приготвя се айсингът (глазурата) като белтъкът се разбива със захарта и лимоновия сок на гъста паста и се разпределя върху пандишпановия блат, така че да не покрива марципана.

След като се втвърди глазурата, се подреждат отгоре захаросани плодове и листенца от марципан по желание.

Тортата отново се прибира в хладилника за няколко часа преди да се сервира. Най-вкусна е ако престои поне 12 часа.

Сервира се с разказ за най-пъстрия и привлекателен град на Сицилия – Таормина, столицата на туризма на острова. В града, разположен по склоновете на върха Тауро, се влиза през един криволичещ и живописен път - Виа Пирандело, откъдето се откриват едни от най-прекрасните пейзажи в Сицилия.

Популярността на Таормина отдавна е задминала националните граници и не би могло да бъде другояче, имайки предвид приказното й местоположение, предлагащо изгледи към сините простори на Йонийско море от едната страна и към величествения силует на вулкана Етна от другата. Всичко това е направило от малкия град едно твърде привлекателно място, което всеки дошъл в Сицилия иска да посети.

Красотата на Таормина не е само в несравнимите изгледи, поместени в рамки от палми, гигантски кактуси и цитрусови дървета, тя е навсякъде из градчето, във всяка уличка и балконче, изпъстрени с цветя в шарени саксии.

Туристите, които искат да видят Таормина, а и те самите да бъдат видени, се отправят към кафенетата на панорамния централен площад IX Aprele, или към също толкова привлекателни и колоритни заведения и магазини по главната улица Umberto I.

И ние не можахме да устоим на изкушението да изпием по една бира и като видяхме свободна маса в едно приятно бистро, не се колебахме нито минута. Удоволствието беше пълно.

След това разглеждането може да продължи към Гръцкия театър, който е основна архитектурна и историческа забележителност, и към Градския парк, от който се откриват невероятни гледки, за които не са нужни думи.