понеделник, 9 ноември 2020 г.

Да си останем вкъщи с парче тиквеник и чаша горещ шоколад

Ако австрийците си имат ябълков щрудел, то ние си имаме тиквеник. Думата „тиквеник“ не звучи така изискано и гурме, даже в разговорния език никак не е приятно, ако нарекат някого с нея😉, но чисто кулинарно вкусът на домашно приготвения български тиквеник не отстъпва, даже напротив, на популярното в немско езичния свят сладко печиво с плънка от ябълка. 

И тъй като сега не е време за пътуване, нека си останем вкъщи с един хубав, топъл и мно-о-ого вкусен тиквеник.

Тиквеникът всъщност си е една баница с плънка от тиква, захар, орехи и канела. Ако имаш повечко време и желание, можеш да си направиш тиквеник с домашно точени кори, но ако не ти се занимава, то и с готови кори за баница тиквеникът си е достатъчно вкусен и изобщо не е труден.

Аз предлагам рецепта за тиквеник така, както го прави моята майка. Не задушавам настърганата тиква с олиото, както е популярната рецепта и както правеше и баба ми. Слагам тиквата „на сурово“, като преди това съм я оставила за час-два да постои поръсена със захарта, за да си пусне сока. Така тиквеникът става по-лек, ни се струва (на майка ми и мен), и вкусът на самата тиква се откроява по-отчетливо, допълван от уханието на канелата и ореховите ядки.