Торта Червено кадифе - коледни вариации

Тортите са много благодатни за вариации. Можеш да експериментираш както с формата, така и с украсата им и да постигаш на вид различни сладкиши, при това без да правиш компромис с познатия и желан вкус. Аз обичам да придавам на познатите вкусове различна форма и съм го правила нееднократно и то с класически представители на семейството на тортите. Само набързо ще ти припомня някои от моите изпълнения като торта Шварцвалд в бурканчета, торта Захер във формата на петифури, торта от моркови във вид на пастички, а любимото тирамису освен в традиционната му форма, съм ти го представяла и като шарлота  и в чаши. Днес е ред на торта Червено кадифе, отново, защото вече съм ти я поднасяла като малки кексчета с глазура. По Коледа обаче, я заформяме като каледен венец с бонус мини тортичка към него. Това е днешното ми предложение.

Фагри печено в сол с лимонов сос

Fagri е риба, уникална за средиземноморските води. Понеже не е много популярна (освен в Гърция), а хората не обичат особено неизвестното и търсят сравнение с нещо познато, тази риба често е сравнявана с вкуса на лаврака или ципурата като по-известни представители от този вид. Разбира се, нищо не е същото като това, с което се сравнява. И всякакви опити да се направи тази интересна риба по-добре разбрана преди да бъде опитана, всъщност не постигат нищо освен да „размътят водата“.

Fagri си е фагри и толкова. Трябва да бъде опитана.

Fagri е с подчертан „рибен“ вкус, който по никакъв начин, обаче, не натежава, така че да премине границата на приятното и вкусното. Фагри може да се приготви по доста начини – изпечена на скара, със зеленчуци или само със зехтин и лимонов сок. Но тъй като месото й не е толкова сочно, колкото на дивия лаврак например (все пак не мога да избягам напълно от сравненията), което ние вкъщи предпочитаме, аз избрах начин на приготвяне, при който максимално се запазва сочността, без да се губят останалите вкусови качества. Изпечена в обвивка от морска сол с добавени кори от цитроси и билки за мен е предпочитаният начин за приготвяне на тази риба.

Коледни сладки и виенско кафе за началото на коледния сезон

Отново е декември (като миналата година по същото време) и откриваме Коледния сезон - с изваждането на коледната украсата, първата порция коледни сладки и със задължителната топла напитка. Това е един от любимите ни (особено на мен и на дъщеря ми) моменти, запазен за първия уикенд на декември, който вече четвърта година надлежно документирам и тук в блога, за да го споделя с повече хора. Първо беше рецептата за джинджифилови сладки, след това за чийзкейк с основа от бисквити спекулас и горещ бял шоколад със сметанов ликьор Бейлис, а миналата година приготвихме бисквити Palmiers (Сълзица) и френски горещ шоколад. Тази година отново залагаме на типично коледния вкус и визия с едни курабийки с традиционните подправки за джинджифилови сладки, допълнени с ароматите на бадеми, кленов сироп, меласа и ванилия. Интересното е, че от едно тесто направихме два вида сладки, като основно от разликата в поръската и донякъде (или само си въобразявам) от разликата във формата, се получи и различен вкус. А напитката е едно типично предложение от Виенските кафенета, за които подробно съм ти разказвала - Wiener Einspänner, кафе мока с бита сметана.