Тази публикация е
едновременно закъсняла и подранила – закъсняла, защото се явява продължение на
миналогодишните ми есенни публикации за Сицилия и подранила, защото е с една
по-скоро лятна рецепта, която изисква зрели патладжани, домати и чушки. Но ... сега
ми дойде вдъхновението. Зеленчуците може да не са с качеството и
вкуса на тези, узрели естествено на лятното слънце, но въпреки това създават
настроение и носят наслада.
Vermicelli alla Siracusana е една рецепта за паста от района на Сиракуза, видно от самото й наименование. Вече ти разказах за сицилианските градове Катания и Таормина като споделих рецепти, типични за Сицилия като капоната, паста ала Норма и за десерт – касата. Всички рецепти, и сладките и солените, се отличават с една подчертана наситеност на цветове и вкусове, целият колорит на този южен остров, Сицилия, е пренесен и в чиниите. Същото се отнася и за днешното ми предложение, уж простичко, а като се вгледаш, нищо не му липсва.
Vermicelli alla Siracusana е една рецепта за паста от района на Сиракуза, видно от самото й наименование. Вече ти разказах за сицилианските градове Катания и Таормина като споделих рецепти, типични за Сицилия като капоната, паста ала Норма и за десерт – касата. Всички рецепти, и сладките и солените, се отличават с една подчертана наситеност на цветове и вкусове, целият колорит на този южен остров, Сицилия, е пренесен и в чиниите. Същото се отнася и за днешното ми предложение, уж простичко, а като се вгледаш, нищо не му липсва.