Vermicelli alla Siracusana - паста по рецепта от района на Сиракуза, Сицилия

Тази публикация е едновременно закъсняла и подранила – закъсняла, защото се явява продължение на миналогодишните ми есенни публикации за Сицилия и подранила, защото е с една по-скоро лятна рецепта, която изисква зрели патладжани, домати и чушки. Но ... сега ми дойде вдъхновението. Зеленчуците може да не са с качеството и вкуса на тези, узрели естествено на лятното слънце, но въпреки това създават настроение и носят наслада.
Vermicelli alla Siracusana е една рецепта за паста от района на Сиракуза, видно от самото й наименование. Вече ти разказах за сицилианските градове Катания и Таормина като споделих рецепти, типични за Сицилия като капоната, паста ала Норма и за десерт – касата. Всички рецепти, и сладките и солените, се отличават с една подчертана наситеност на цветове и вкусове, целият колорит на този южен остров, Сицилия, е пренесен и в чиниите. Същото се отнася и за днешното ми предложение, уж простичко, а като се вгледаш, нищо не му липсва. 

Вермичелите са едни по-тънки спагети, намират се и в нашите магазини, а можеш да ги замениш и със спагетини.  В случая използвах пълнозърнеста паста.       

Накрая завършекът на рецептата оригинално е със сиренето Caciocavallo или Качокавало , но това сирене така и не го открих в София, така че може да бъде заменено както с българския кашкавал (който се явява своеобразна негова разновидност, видно и от близостта в имената), така и с по-популярния му италиански събрат - пармезана.

А за Сиракуза, какво да ти кажа?! Интересна за туристите е старата част на града, която се намира на остров Ортиджа. За да се стигне до нея, се пресича един от дваата големи моста, които свързват малкото островче с новата част на големия остров. Сиракуза се намира в югоизточната част на остров Сицилия и е на възраст над 2700 години. Известен е с богатата си гръцка история, защото в един период от време е бил главният съперник на Атина, когато блестял като столица на една от най-могъщите държави на Средиземноморието – Магна Греция.

Тук е роден Архимед, а според думите на Цицерон Сиракуза е "най-великият и красив гръцки град". Истинска перла, чийто блясък е шлифован от древните гърци, римляни, византийци, араби, нормани, германски завоеватели и испански конкистадори.

След опустошителното земетресение от 1693 г. много древни обекти и паметници са били разрушени или повредени, след което градът е възстановен в типичния сицилиански барок. 

През 2005 г. древният център на Сиракуза е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Площадът "Дуомо" е в сърцето на Ортиджа, място, смятано за свещена зона, обградена с грандиозни постройки. Над всички се извисява катедралата,  създадена като дорийски храм. В нейните основи още могат да се видят останките от храма на Атина. После се е превърнала във византийска базилика, в нормандска църква, украсявана и разширявана през вековете.

  

Недалеч от площад "Дуомо" се намира площадът "Архимед", в чийто център се издига величествен фонтан, работа на Джулио Москети, със скулптурата на Диана-Богинята на лова в средата.

И всички това заобиколено с тесни колоритни улички, някои от които извеждат неизбежно до морето (нали сме на остров) с ширнала се в безкрая гледка над Йонийско море.

Но да се върнем към днешната рецепта, адаптирана от тази тук. 

Необходими продукти за 4 порции:

400 г паста Вермичели (или спагетини)

1 средно голям патладжан

1 зелена чушка

4 с.л. зехтин

1 скилидка чесън

20 г филета от аншоа, мариновани в олио

2 с.л. каперси

100 г черни маслини, обезкостени

250 г обелени инарязани на кубчета домати (1 консерва от 450г)

1 стрък свеж босилек

Сол и черен пипер

30 г пармезан (по желание)

Начин на приготвяне:

Патладжанът се обелва и се нарязва на кубчета със страна до 1 см., слага се в гевгир и се посолява и се оставя да се отцеди за около 30 минути.

Чушката се почиства от дръжката и семената и се запича на грил, обелва се и се нарязва на лентички.

Филетата аншоа се нарязват на много ситно, като се оставят 4 цели за украса накрая по желание.

Зехтинът се загрява в дълбок тиган, добавя се смачканата скилидка чесън до леко зачервяване, след което се отстранява. Добавя се патладжанът и се запържва до златисто, след което се добавят доматите, каперсите, маслините и филенцата аншоа. Добавя се сол и черен пипер. Сосът се оставя да се готви на бавен огън около 15 минути, след което се добавя нарязан на ситно свеж босилек.

В тенджера се загрява вода за варенето на пастата до кипване, добавя се пастата и се вари до ал денте.

Пастата се отцежда като се оставя малко от водата, в която е вряла, ако е необходимо да се добави към соса. Отцедената паста се изсипва при соса, разбърква се и се сервира. Украсява се с филенце аншоа и листенца босилек. Поръсва се с пармезан.

Получава се изключително вкусна и ароматна комбинация.

И само да напомня, че "На вкусен път с Татяна" за трета поредна година е номиниран за Годишните награди за кулинарни блогове на Блоговодител, отново в две категории: "Жител на света" https://kulinarninagradi.com/nominacii/jitel-na-sveta/2/ и "Кулинарни пътешествия" https://kulinarninagradi.com/nom…/kulinarni-pyteshestvija/…/ - двете категории, в които спечелих Наградата на журито за 2016г.. Ако ви харесва това, което споделям с вас в блога, бих се радвала да гласувате за мен за наградите от името на публиката https://kulinarninagradi.com/identity/?ev=nosession :), а тези от вас, които изпълняват критериите да са част от журито - и от името на журито. Благодаря ви от сърце предварително!