Паста ала Норма, "È una Norma!", в Катания, Сицилия
Истинска емблема на
сицилианската кулинарна традиция, Pasta alla Norma е едно много семпло ястие,
където макароните се смесват с доматен сос, а вкусът се подсилва от настъргана
солена рикота и патладжани, които просто са изпържени в зехтин. Това е фаворитът
сред сицилианските вкусове, като alla
Norma се
предлага не само паста, а и пица, и дори типичните за сицилианската кухня -
аранчини, особено през летния сезон, когато червените зрели домати са в
най-добрия си вид и свежи патладжани пристигат ежедневно на пазарите. Да не
забравим приноса и на ароматните листа босилек. Ще кажеш, че ноември не е
най-подходящият месец за точно тази паста, но като се има предвид, че тази
година циганското лято продължава необичайно дълго, а и по пазарите все се намират
и домати, и патладжани, мисля, че днешното ми предложение се явява доста
актуално.
Преди да продължа с рецептата,
ще кажа няколко думи за произхода на името й. Срещнах няколко истории за
произхода на името "Pasta alla Norma", но най-популярната датира от
1920 година. Преди самата история, трябва да обясня, че в Катания съществува
един общ израз, използван за обозначаване на нещо необикновено: “pare ‘na
Norma” (изглежда като Норма) и това е недвусмислена препратка към
най-известната опера "Норма" на Винченцо Белини, роден в Катания,
Сицилия.
Връщайки се в историята, още
през 1920 г. в Катания в домакинството Musco-Pandolfini, група от гости е на
масата за обяд или италианското pranzo.
Анджело Муско, известен драматичен актьор от Катания е със своите роднини и
приятели, когато сестра му поднася традиционната паста с доматен сос,
патладжани, босилек и осолена рикота, а поетът и кулинар Нино Мартолио възкликва: “Chista è ‘na vera Norma!” (Това е истинска Норма). Присътвието на
журналисти на масата популяризира израза и оттогава тази кулинарна наслада се
нарича "Pasta alla Norma".
За “alla Norma” най-подходящата форма на пастата е
макарони, както за тежките, месни сосове най-подходящи са широките папардели, а
за соса дженовезе – трофите.
По-интересната съставка в паста
ала Норма е солената рикота. Ricotta
salata е сухо осолена и
оставена да отлежава за период, през който губи поне 50% вода в сравнение с
прясната рикота и прилича на нашето бяло саламурено сирене или гръцкото сирене
фета, с които всъщност може да я замениш, тъй като при всичките ми опити не
успях да я открия на българския пазар.
А ето и рецептата, адаптирана
от тази в книгата Pasta
all the recipes.
Необходими продукти за 2 порции:
2 средни патладжана, нарязани
на шайби с дебелина 3-4 мм
Сол
Около 200 мл олио
2 с.л. зехтин
2 скилидки чесън
½ ч.л. лют червен пипер на
люспи
400 гр домати от консерва
½ ч.л. захар
200 гр. паста;
50 г солена рикота или сирене
фета;
4-5 листа босилек
Сол и черен пипер
Начин на приготвяне:
Нарязаните патладжани се
посоляват с 1 с.л. сол и се оставят в гевгир за около час, след което се
изплакват със студена вода и се подсушават с хартиена салфетка.
В дълбок тиган се загрява
олиото за пържене.
В тиган се загрява половината
от олиото за пържене. Патладжаните се изпържват на части до златисто за около 4
минути от всяка страна като се изваждат върху кухненска хартия. Ако е
необходимо още олио, се добавя.
След като се изпържат се
запазват 12 цели шайби от патладжана,
а останалите се нарязват на по-ситни парчета.
а останалите се нарязват на по-ситни парчета.
В дълбок тиган или касерола се
загрява зехтинът. Добавя се чесънът и люспите червен пипер и се запържват за минута-две,
добавят се доматите, захарта, ½ ч.л. сол и шипка черен пипер. Котлонът се
намалява до умерен и сосът се оставя да къкри за 10-15 минути, докато се
сгъсти. Сосът се маха от огъня, добавят се нарязаните на по-ситно патладжани.
В голяма тенджера се загрява
вода, добавя се пастата и се вари до „al
dente“, пастата се изцежда
като се запазва малко от водата, в която е вряла.
Пастата се изсипва при соса
като се добавя 1-2 с.л. от водата, ако
има нужда сосът да се разреди.
Пастата се разделя в две чинии,
отгоре се разпределят целите шайби патладжан, настъргва се сирене и се украсява
с листа босилек.
И чаша вино.
И чаша вино.
И като продължение на историята
за произхода на паста ала Норма, нека ти разкажа малко за сицилианския град, в
който е роден известният композитор на опери Винченцо Белини, Катания.
Катания (Catania) е столица на
провинцията Катания и е вторият по големина град на остров Сицилия след Палермо.
Катания се намира на източния бряг на острова в подножието на активния вулкан
Етна. Древна халкидическа колония, след това попада под владичеството на римляните,
на готите, на византийците, на сарацинците, на норманите, на испанците и на
бурбоните, преди да бъде присъединен към Италия през 1860 г. Неговата история и
съществуване много пъти са били опечалени от чумни епидемии, земетресения и,
разбира се, изригванията на най-високия в Европа вулкан Етна.
Сърцето на Катания е Пиаца дел Дуомо, едно от най-красивите места в града. С правилната форма, заобиколена от дворци, с оригиналния фонтан в центъра и живописния рибен пазар в непосредствена близост, това място като че ли олицетворява сицилианския колорит - характерния барок със също толкова характерния и наситен аромат на ... риба от пазара.
Сърцето на Катания е Пиаца дел Дуомо, едно от най-красивите места в града. С правилната форма, заобиколена от дворци, с оригиналния фонтан в центъра и живописния рибен пазар в непосредствена близост, това място като че ли олицетворява сицилианския колорит - характерния барок със също толкова характерния и наситен аромат на ... риба от пазара.
Фонтана дел’Елефанте, символ на
града и един от неговите незабравими паметници. Изработен е от лава и
представлява слон с египетски обелиск от древния град Асуан, поставен на гърба
му. На слона се приписват магически свойства, както и способността да усмирява
неспокойната Етна.
Редом с фонтана се издига
сградата на Кметството (ХVІІІ век), която наричат още Палацо дели Елефанти.
Над всичко обаче е
впечатляващата Катедрала, посветена на Св. Агата, покровителката на града.
Красивата фасада е изработена от мрамор и украсена с множество статуи,
предназначени да пазят Катания от опасното съседство с вулкана.
Не далеч от Пиаца дел Дуомо е Пиаца
Университа, където се намира Университета. Старото здание е било построено
през 1434 г., но е разрушено при земетресението през 1693 г. Новото здание също
претърпява реконструкция след земетресението през 1818 г.
И до двата площада се стига по Виа
Етнеа, главната улица на историческия център, с исторически здания, църкви,
барокови дворци, магазини и кафета. Част от улицата е предназначена само за
пешеходци.
В горещ следобед
най-подходящото място за разходка е паркът "Вила Белини“ или
Ботаническата градина - много приятно и отморяващо.
За колоритния живот
в Сицилия и по-специално за Катания можеш да добиеш впечатление и на някой от
ежедневните пазари, на които се предлага почти всичко, и в многобройните кафета,
тратории и ресторантчета, където непременно трябва да опиташ аранчини и паста alla Norma и да завършиш с една от прочутите каноли с чашка еспресо, което тук е особено късо, с възможно най-концентриран вкус и аромат.
Коментари
Публикуване на коментар