Ваканция в Тоскана - изобилие за всички сетива! Част първа - един ден из Вал д`Орча!

Тоскана е мястото, където от първия път се почувствах като у дома, но едновременно с това не спирам да откривам нови неща - места, гледки, вкусове,  които се учудвам, че не съм забелязвала досега, а и не спирам да се удивлявам на всичко вече видяно и опитано.  
Сигурно ще прозвучи като клише, ако кажа, че Тоскана е най-красивото място на света. Най-красивото за мен, разбира се. След Тоскана, все си казвам: "Ами, не е като в Тоскана...". Но не Тоскана с големите градове, тълпите туристи и стоките, предназначени специално за туристи, а Тоскана с малките селца, заоблените хълмове, когато пътят става все по-тесен и все по-криволичещ, неасфалтиран, с наредени от двете страни кипариси или пинии, наоколо има само лозови масиви, маслинови дървета, слънчогледи, все още неожънати ниви или наскоро ожънати, с все още неприбрани бали слама под жаркото слънце, а уханието на трева и билки наистина нахлува през прозореца на колата - това е "моята" Тоскана.






Ще ти разкажа и ще ти покажа - малко по малко, за да продължи по-дълго удоволствието. 
Най-истинската Тоскана, пак за мен, такава каквато съм си я представяла преди да я видя и такава, какватото най-много харесвам, е в долината на река Орча (Val d'Orcia). Разпознава се лесно - всичко е като в пощенска картичка, от тук са и най-популярните изгледи от Тоскана. 



В долината на река Орча се намират няколко от най-живописните селища в Тоскана -  Монталчино, Кастилионне Д`орча, Баньо Виньони, Пиенца, Сан Кирико Д`орча. Средновековни абатства, слънчеви хълмове, очарователни селски къщи, криволичещи пътища сякаш нарочно прокарани по този начин, за да удивляват туристите, редици от лозя, маслинови горички и златни полета пшеница - тове е Val d'Orcia. Този прекрасен район в южната част на Тоскана вече е защитен като природен и културен парк и е признат за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО от 2004 г. насам. Природата е абсолютният главен герой във Val d'Orcia.

Времето тук минава бавно и можете да се насладите на всяка минута.

Но да тръгнем на нашата разходка.

Стартираме от Монталчино, любимото ми градче в Тоскана. Отдалеч изглежда съвършено, разположено на хълма, незагрозен от съвременно строителство, както при много други градчета в Тоскана. Отблизо е също толкова привлекателно. Вече съм ти разказвала за него в тази публикация. Спираме на паркинга до крепостта и тръгваме на обиколка от нея.



От бойниците й се открива невероятна гледка към долината долу. 



От крепостта се спускаме по уличката надолу и стигаме до главното площадче "Пополо" - непременно спираме за еспресо или сладолед в някое от заведенията наоколо,


а преди да си тръгнем непременно си купуваме бутилка-две от прочутото Брунело ди Монталчино. А от коя година да е бутилката брунело и дали е била добра реколтата, можеш да се ориентираш от специалните плочи, които всяка година от 1993 г. насам, се поставят от Consorzio дел Vino Brunello di Montalcino на стената на сградата на общината в Монталчино. Плочките се поставят през февруари всяка година по време на събитието "Бенвенуто Брунело" и са създадени от хора от света на изкуството, спорта и шоубизнеса. Плочите са винаги с много интересни изображения и включват референтната година и броя на звездите на съответната реколта, присъдени от консорциума.



Монталчинският мед също е продукт, който трябва да се опита. Препоръчвам този от слънчаглед и кестен, тъй като е нещо, което трудно ще намериш в България, но не пропускай и този от акация.

На 10 км. южно от Монталчино, е Абатството "Св. Антим" .




От абатството тръгваме на изток, на около 20 км. се намира Кастильоне д`Орча, сгушено в подножието на внушителна крепост.


Разхождаме се по тесните каменни улички




и тъй като вече отдавна е време за обяд, спираме в Тратория "Il Cassero“   - препърчвам я безусловно. Ще се насладиш както на храната, така и на отношението на персонала.





Всичко, което опитваме, включително виното и десертите, е на много високо ниво.




Не пропускай панакота с маслини:


Пристигаме към 14 часа, почти в края на работното време, преди сиестата, и оставаме до към 16 часа, час и половина след края на обявеното работно време, обслужени безупречно. Един от най-добре прекараните следобеди, когато обикновено всичко замира, заведенията затварят, улиците опустяват и само някакви заблудени туристи се лутат с надеждата да открият нещо работещо. Тръгваме си, когато сиестата е приключила и местните жители са отново по местата си:


Съвсем наблизо до Кастильоне д`Орча се намира бутиковото селище Баньо Виньони, интересно с главния си площад - басейн с минерална вода, където Лоренцо Великолепни е лекувал артрита си или нещо подобно. Дори и да не беше забранено къпането в този древен басейн, едва ли ще ти се прииска да влезеш в жабунясалата и миришеща вода.




Около басейна има множество заведения и магазинчета, но като че ли предназначени за друг тип туристи, най-вече американци.



Не е моят тип селце, но все пак е интересно да се види.
Атракция е малкото поточе, което тече извън селцето, надолу по хълма, където потапяме краката си в лековитата вода.




На 6 км. на север се намира Сан Кирико д`Орча, градче с изключително приятна за разходка стара част. Но не спираме сега и продължаваме към Пиенца, за да се върнем в Сан Кирико д`Орча по-късно, за вечеря в Тратория Osenna.

Пиенца е истинско бижу, което се казва Корсиняно до 1459г., когато папа Пий II решава да превърне своя роден град в красив център, който да смайва всеки с красивите си сгради. Идеята му била градът да е идеална ренесансова столица, която да носи неговото име. Заради преждевременната му смърт това начинание било само частично изпълнено с красивите сгради, построени в центъра на града, на Пиаца "Пий II". Тук се намират катедралата, дворецът Пиколомини, църквата ”Св. Франциск”, дворецът Борджия, епископският дворец - единственият градски център в Италия, оцелял векове почти непокътнат – дотам, че когато режисьорът Франко Дзефирели избира да заснеме филма си Ромео и Жулиета тук (вместо очаквания избор – Верона), всеки камък вече си бил на мястото.





  

Зад църквата "Св. Франциск" се намира Пиаца "Данте", откъдето покрай градските стени минава малка уличка с изгледи като картинки на Вал д’Орча.





Още преди да наближим Пиенца, обаче, пейзажът се променя, лозята отстъпват място на житните ниви и пасища, основната територия за отглеждане на овцете, от чието мляко се произвежда прочутото (не знам колко още пъти ще употребя тази дума за продуктите на Тоскана, но друга, по-подходяща, не намирам) сирене Пекорино от Пиенца или Pecorino di Pienza. 



Не може да си тръгнем от Пиенца преди да сме се отбили в нашия любим магазин за сирене, подправки, вино и зехтин - различен от всички останали магазини за сирене, наредени и от двете страни на главната улица на Пиенца.


В този магазин вече четвърта година ни посреща една и съща възрастна сеньора, която не знае английски, но всеки път се разбираме прекрасно с нашите три-четири думи италиански и много жестикулиране.




Но скоро ще е време за вечеря, затова потегляме към Сан Кирико д`Oрча, за да успеем да се разходим по изключително приятната главна уличка на старата част









преди да седнем за вечеря в Тратория Osenna  под огромната глициния


и да прекараме вечерта в едно от моите любими занимания - хапване и пийване. 

 





Няма нужда да казвам, че всичко в Тоскана е много вкусно - това се подразбира.

Разходката из Val d'Orcia е специално пътуване между сладките вкусове и прекрасните изгледи, които никога няма да забравиш.

ЧАСТ ВТОРА - ЕДИН ДЕН ИЗ КИАНТИ!
ЧАСТ ТРЕТА - ЕДИН ДЕН В КАСТИЛЬОНЕ ДЕЛА ПЕСКАЯ, НА ТИРЕНСКО МОРЕ!

3 коментара:

  1. Направо ми се прииска да посетя това местенце.

    ОтговорИзтриване
  2. Направо ми се прииска да посетя това местенце.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нали? И аз исках пак да съм там като го писах!

      Изтриване