Венеция през зимата – acqua alta, bacari e cicchetti (или три идеи за предястие)
Първото ми впечатление от Венеция е един от най-открояващите се образи, запечатали се трайно в съзнанието ми – ранна декемврийска утрин, пристигаме с влак от Тревизо, влакът се движи като призрак в мъглата, защото нищо друго не се вижда, нито суша, нито вода. Постепенно в мъглата загадъчно се очертават силуети на сгради – нереално и тайнствено, като в приказка. Не знам дали успях да създам и най-малка представа за картината, който съм запомнила!? Във всеки случай, никога не си бях представяла, че Венеция ще ме впечатли толкова! При положение, че това е една от най-популярните туристически дестинации, за която е написано и показано всичко, мислех, че няма с какво да ме изненада. За щастие, не беше така! Въпреки тълпите туристи, въпреки сергиите със сувенири и не само, въпреки високите цени и прекалено експлоатирания имидж, Венеция е наистина завладяваща, особено през зимата, когато поради „високата вода“ (acqua alta) през част от деня са наводнени и малкото пешеходни улици и площади, което допълнително засилва усещането за нереалност.

Не се притеснявай от „високата вода“, ще може да се движиш из уличките – първо, наслагани са едни дървени скари, по които да се стъпва, без да се намокриш, а ако не искаш да се ограничаваш до скарите, можеш да си закупиш от предлаганите навсякъде найлони-ботуши, които да си сложиш над твоите обувки и така да се придвижваш, докато водата се оттегли. А най-добре, докато чакаш нивото на водата да спадне, да се качиш на камбанарията на базиликата Сан Марко. Има и асансьор за по-мързеливите. Гледката от високо си заслужава!

Не се притеснявай от „високата вода“, ще може да се движиш из уличките – първо, наслагани са едни дървени скари, по които да се стъпва, без да се намокриш, а ако не искаш да се ограничаваш до скарите, можеш да си закупиш от предлаганите навсякъде найлони-ботуши, които да си сложиш над твоите обувки и така да се придвижваш, докато водата се оттегли. А най-добре, докато чакаш нивото на водата да спадне, да се качиш на камбанарията на базиликата Сан Марко. Има и асансьор за по-мързеливите. Гледката от високо си заслужава!
А след като се измориш или прегладнееш на твое разположение са многобройните винени барове (bacari),
в които освен чаша вино, можеш да си поръчаш и малки закуски или хапки, подобни на испанските тапас, – сандвичета със сирене, морски дарове, месо, гъби, зеленчуци върху хляб или полента, малки шишчета с най-разнообразно съдържание и др. подобни – които само тук, във Венеция, се наричат cicchetti. И понеже тези cicchetti са идеални за ордьовър на новогодишната трапеза, предлагам няколко идеи за домашна употреба:
![]() |
Кростини от полента с горски гъби |
![]() |
Шишчета от скариди |
![]() |
Панирани сиренца |
Ето и рецептите:
Кростини от полента с горски гъби
300 мл. вода
50 гр. полента
1/2 ч.л. сол
50 гр. задушени в масло горски гъби
или
50 гр. мариновани горски гъби
Приготвяне: Слагаш подсолената вода да кипне в съд на котлона. Намаляш котлона до слаб и бавно изсипваш полентата на тънка струя като бъркаш непрекъснато – около 20 или 25 минути. Готовата полента изсипваш върху плот или дъска, предварително намокрена с вода, заглаждаш хубаво отгоре с шпатула и оставяш да изстине.
Нарязваш полентата на квадрати със страна 4 см. Загряваш грил-тигана и запичаш от двете страни квадратчетата.
Подреждаш запечените хапки полента върху чиния и гарнираш всяко парче с по няколко гъбки.
Нарязваш полентата на квадрати със страна 4 см. Загряваш грил-тигана и запичаш от двете страни квадратчетата.
Подреждаш запечените хапки полента върху чиния и гарнираш всяко парче с по няколко гъбки.
Шишчета
от скариди в марината
(тази рецепта е от готварски курс при шеф
Ивелина Иванова от Кулинарно училище МЕНЮ)
Необходими продукти:
18 сурови скариди,
обелени
½ връзка магданоз½ връзка босилек
60 мл. зехтин
3 с.л. лимонов сок
3 с.л. портокалов сок
3 с.л. соев сос
2 щипки смлян кимион
2 скилидки чесън, пресовани
черен пипер
6-9 шишчета
Пасират се заедно
магданозът, босилекът, зехтинът, лимоновият сок, портокаловият сок, соевият
сос, кимионът, чесънът и черния пипер.
Скаридите се заливат с
половината от маринатата и се оставят в хладилника за мин. 30 мин. да престоят,
след което се нанизват по две или по три на шишчетата.
Пекат се на грил или
грил-тиган от двете страни докато порозовеят. Сервират се горещи с останалата
част от маринатата. Може и върху салата.
Панирани сиренца
Необходими продукти:
150 гр. рикота
50 гр. настърган
пармезан4 ореха смлени
½ ч.л. мащерка
сол и черен пипер
1 яйце
брашно
олио за пържене
Начин на приготвяне:
Разбъркват се заедно
сирената, орехите и подправките и с ръка се оформят топчета с големината на
орех.
В отделна купичка се
разбива яйцето и се добавя брашно до получаването на каша.
Олиото се загрява в
тиган.Топчетата от сирене се потапят в яйчено-брашнената каша и се пържат в нагорещеното олио като бухтички. Изваждат се върху кухненска хартия след което се подреждат в чиния за сервиране като всяко топче се забожда с клечка за зъби за удобство.
И да не забравите виното!
Наздраве и добър апетит!
Макар да съм пристрастна към морската храна, съм убедена, че шишчетата от скариди ще допаднат и на тези, които похапват морски дарове по-скоро по изключение. А останалите рецепти ще опитам със сигурност - още докато четох, запреглъщах нетърпеливо! Вкусна и пътешествена Нова година на Таня и верните й фенове!
ОтговорИзтриване