сряда, 18 май 2016 г.

Един ден в Амстердам

Един ден в Амстердам не е достатъчен. Но ако имаш само един ден, не пропускай разходка в квартала Jordaan (Джордан) -  много приятно място - с каналите, типичната холандска архитектура, заведенията и разбира се, някои от най-известните забележителности на Амстердам.

 


 

Джордан започва западно от Централната гара  и е на пешеходно разстояние от нея. Ние се насочихме на там, защото дъщеря ни много държеше да посети къщата на Ане Франк, станала особено популярна сред  тинейджърите в последно време покрай книгата на Джон Грийн „Вината в нашите звезди“ и най-вече покрай филма по същата книга. 

Първоначално Джордан е бил квартал, в който са живеели работници и впоследствие се превърнал в един от най-скъпите и луксозни локации в Амстердам.

Тръгнахме от гарата по моста Westetijke Toegangsbrug, след това наляво по Prins Hendrikkade


и завивайки по Singel стигнахме до Haarlemmmerstraat.



 
Навсякъде  тесните къщички с прозорци на нивото на очите, така че може да видите много повече от красивите фасади. 


На ъгъла на Haarlemmmerstrat и Prinsengracht се намира магазин за сирене Kaasland, откъдето може да си изберете, след  като опитате, от десетки сирена. 




След това по Prinsensengrachs стигнахме до Café Papeneiland, заведение, за което бях чела предварително и където на бара два ябълкови пая вече чакаха клиентите. 


  


Холандският ябълков пай е нещо, което не можех да пропусна. 





 
Това кафене е типично за Амстердам заведение, освен ябълков пай, се сервира бира, разбира се, и други типични за този род заведения артикули.Интериорът е уникален, жалко че беше предиобед и имахме забележителности за разглеждане. Иначе, спокойно можеш да откараш и цял ден (съответно вечер), забравил за времето. 

От тук, подкрепени с ябълков пай, се отправихме бавничко




към музея Ане Франк.





Едва ли има някой, който да не е чувал историята на Ане Франк. Къщата в Амстердам е мястото, където еврейското семейство Франк се укрива от нацистите по време на Втората световна война в продължение на две години. През 1944г. семейството е разкрито, а Ане умира в концентрационен лагер няколко седмици преди освобождението на Холандия. Докато се крие Ане описва живота си в дневник, който след смъртта й е намерен и публикуван. 

До къщата на Ане Франк е Westerkerk (Западната църква), построена между 1620 и 1631 г. в ренесансов стил. Върхът на кулата достига до 85 м, което я прави най–високата църква в Амстердам. Тя е и най-популярната църква в града, тук е погребан Рембранд.



След Музея на Ане Франк и Западната църква се върнахме малко назад, защото на отсрещната страна на същата улица са Музеят на сиренето и Музеят на лалетата.





След музеите седнахме да хапнем (отново) в едно от заведенията с места навън, около канала Prinsengracht. Много приятно и вкусно.


Продължихме към Центъра, към Кралския дворец (Koninklijk Paleis Amsterdam) и площад Дам.



Около двореца и площада не е особено приятно, мръсно е, навалица от хора, някои от които не особено приветливи, меко казано.

Следваше търговската улица Kalverstraat. Ако не бяхме с дъщеря ни, която беше прочела, че там има някакви магазини, които ги нямало в България, бих пропуснала една от най-натоварените шопинг улици в света.


Но тъй като в края на тази улица стигахме до Пазара на цветята (моята цел), минах и по Kalverstraat.

А ето го и цветния пазар:





В близост до Пазара за цветя и източния край на търговската улица Kalverstraat, където река Амстел и канал Singel се срещат, на оживения площад Muntplein се намира Munttoren.



След като купихме луковици за лалета за градината на майка ми, си направихме ранна вечеря в едно от многото ресторантчета зад (или пред) Пазара за цветя и с трамвай от Koningsplein се отправихме към гарата

и с това еднодневния ни престой в Амстердам приключи.

За наш късмет този ден беше слънчев и това  със сигурност допринесе за добрите впечатления от града. Предишният път, когато бях в Амстердам, беше един септември, беше мрачно и преваляваше и не си спомнях да ми е харесало толкова. Градът сега ми се видя различен, определено по-приветлив.

На гарата, докато отивахме към нашия перон,  видяхме това и чак се спряхме и го снимахме -




нещо като автомат за храни тип Макдоналдс, видя ни се като някаква пародия на заведение за хранене. После се оказа (проверих), че това са разпространени в Холандия автомати за fast food. Най-странното е, че за няколкото минути около това „кулинарно“ чудо , всъщност, доста хора се възползваха от услугите му, което, ако не бях видяла с очите си, едва ли щях да повярвам. Вместо да седнат в някое уютно заведение и да си поръчат дори и само едни пържени картофки с бира или палачинка :)


Ако все още ти се пътува, може да прекараш и Един ден в Лиеж, Белгия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар