Салата от белгийска ендивия със синьо сирене

С първия сняг в София, ти предлагам една салата от зеленчук, който традиционно се отглежда през зимата – салата от белгийска ендивия със синьо сирене.

Белгийската ендивия е култивирана разновидност на цикорията и дълги години е отглеждана само в Белгия. Хрупкавите бели листа с деликатен горчив вкус израстват от корена на цикорията, когато се държи на тъмно. Затова ендивията се отглежда изцяло под земята или в затворени помещения без достъп на слънчева светлина. На кого обаче му е хрумнало да отглежда растението по този начин!? И тук, както в много други случаи, откритието се дължи на случайността или поне такава е историята - белгийски фермер, Ян Ламерс, връщайки се от война през 1830 г., намерил своята реколта от цикория, която бил засадил, за да използва вместо кафе, с поникнали бели листа, там където растенията били заровени по-дълбоко в почвата. Той открил, че тези листа са вкусни за ядене и продължил да отглежда ендивия по този начин. Затова трябва да сме благодарни на белгийците не само за производството на шоколад, от който можем да си направим шоколадов лава кейк, за рецептите с аспержи като тази за крем супа от бели аспержи или тази за аспержи по фламандски, за стотиците видове бира, която да опитваме, когато сме в Белгия или пък да използваме при приготвянето на пиле с горски гъби, но и за хрупкавите, кремаво-бели восъчни листа на ендивията, които могат да се ядат, приготвени по различни начини: сварени за крем супа, запечени като гратен със сметана и сирене, задушени в масло или просто сурови на салата, където тяхната хрупкава текстура не отстъпва по свежест на традиционните зелени салати и краставици.
 


Мраморен кекс - немска класика с български елементи

Мраморният кекс или на немски Marmorkuchen е класически десерт от кухнята на Германия, който е станал популярен по цял свят - чак се учудвам, че е известен произходът му.  Аз лично смятах, че за да си направиш кекс с мраморни шарки не е нужно да спазваш някаква специална рецепта - всяко тесто за кекс можеш да разделиш на две и едната половина да оцветиш с какао и ето ти мраморен кекс. Но, оказа се, не е точно така - тук съставките, пропорциите, начинът на изпълнение, вкусът и консистенцията имат значение, за да се нарече един шарен кекс мраморен. Не че няма различни варианти, както при почти всяка популярна рецепта. Само в готварските книги вкъщи открих три рецепти за мраморен кекс. Прочетох ги и трите, за да се убедя, че не се различават много една от друга, ползвах и малко интернет и накрая стигнах до това, което ти представям тук, за да можеш да си правиш и ти мраморен кекс за закуска или десерт. А ако го допълниш с шоколадова глазура и подходяща украса, обикновеното изпълнение се превръща в нещо оригинално, подходящо за специален повод.




Особуко с гарнитура разходка из Кортона

Ossobuco е класическо ястие на миланската кухня, което си е проправило път и до Тоскана. Просто защото е вкусно. Така че освен Ossobucco alla Milanese има и Ossobucco alla Toscana като разликата в приготвянето не е особено съществена, важното е да имаш на разположение хубав телешки джолан с кост. Традиционно ястието се приготвя от нарязан на дебели пържоли/шайби джолан с костта, които се запържват в масло и зехтин, след това се добавя бяло вино и бульон. В Тоскана заменят бялото вино с червено, а бульонът с домати, което се оказва достатъчно да променят името на ястието от „по милански“ на „по тоскански“.

Всъщност няма голямо значение кой начин за приготвяне на джолана ще избереш, с червено или бяло вино, с домати или без. Това, което прави ястието по-различно от просто запечено месо с вино е завършекът с "Gremolata", микс от ситно нарязан магданоз, чесън и лимонова кора, или подписът за автентичност, по който разпознаваме уникалното от тривиалното.






Boeuf Bourguignon или казано на български - говеждо по бургундски

Яхнията, а boeuf a la bourguignonne си е една яхния, не е особено красиво ястие и като такова не е особено подходящо за представяне чрез снимки в блог - освен да (се) фокусираш върху листенцата магданоз, нямаш много опции. Но на мен точно това ястие ми е слабост. Boeuf bourguignon е първото ястие, което приготвих от Mastering the Art of French Cooking by Julia Child, Louisette Bertholle and Simone Beck, с която се сдобих от amazon.com почти веднага след като за първи път, преди точно седем години, гледах филма „Джули и Джулия“, вдъхновена най-вече от блестящото изпълнение на Мерил Стрийп в ролята на Джулия Чайлд. (Знаеш за какво става дума – няма начин да четеш публикация в преобладаващо кулинарен блог и да не си гледал „Джули и Джулия“!) Може да се каже дори, че това е моментът, от който интересът ми към кулинарията рязко се засили. Оттогава съм приготвяла boeuf bourguignon няколко пъти (бих го правила и по-често, ако не беше толкова времеемко), но нито един път откакто имам този блог. Така че този път приготвянето беше усложнено - правих и снимки, за да споделя рецептата, която определено направи пътя ми, буквално и преносно, по-вкусен.